За мене
китаро, свири:
О, сърце,

Вървя по пътеките глухи и тихи -
над мене луната все още върти.
Жена съм, не търся победа над вятъра,

*** Копнато с разрешение от вътрешната мрежа на един приятел.
Аз съм ударил 40те. За моето поколение изборът да си тръгнеш или да останеш, беше в сила почти 20 години. Ето така:
Не ме ценят. Тръгвам си. Терминал 1.

Онзи герой-чудовище
от японския филм,
беше препълнен с омраза.

 Заспивам на майчин език,
Но понякога сънувам песни,
на онзи ежедневен английски,

 На първия ден
не знаех къде съм,
мимикрирах

 В метрото,
докато преглеждам
стихове и новини

 Имате ли 5 мин? Моля ви попълнете тази анкета:
https://forms.gle/db2pfxugCLqihQJeA
:)

 Кажи, обичала ли си, принцесо?
Така, да се усмихваш безпричинно,
И да прегръщаш котки и дървета,

 И ето, аз съм в шепата Ти, Господи
В очите Ти сияе звезден прах,
Летят столетия,

 Толкова деликатна...
Разкошна и приказна...
И съвсем извън делника.

Родих те.
безкрайно щастлива.
И с баща ти,

 Понеже,
вече нямам сили
за сприятеляване -

Ако напиша нещо тъжно,
ще го видиш,
ще знаеш, че тъгувам

 Не.
Няма да стане.
Не сега е моментът.