Има едно много интересно подзаконче на пишещия човек изследван от Мърфи, което важи главно за мен. И то е че колкото по-сполучливо заглавие ми хрумне толкова по-несполучлив ще е текста надолу. особено ако заглавието ми хрумне първо... Е няма да ви казвам как беше сега - съдете сами.

Толкова го чаках този дъжд, и особено чаках да свърши август. Не харесвам август. Гаден подъл месец препълнен с претенции, и лежащ главно на стари лаври - традиционната августовска почивка. Един единствен рожден ден ме спира да зачеркна август от списъка с месеците и да наложа там 31 дена НовиМатеари, така със замах и революионно по френски....

Та дъжда ме радва. Леко ме смръзва, но честно казано от жегите бях започнала да вкисвам - като емоции, излъчване, желания и надежди... А сега косите ми се накъдриха по дъждовно, страстите се охладиха. Дори си взех септемврийска отпуска. :))). Обичам да има контрол над нещата това е... /и моля да ми се намеква, че и септември е изпълнен с непредвидими събития, проливни дъждове и наказателно циганско лято и пътувания променящи посоката си. Проблемът е  Август. :) /

Та някъде четох че социалните мрежи отбелязвали сериозен спад на интереса. Това са, сещате се онези сайтове които свързват хората по интереси или определени събития. Напримeр Facebook, Atol, livejournal, хм... Журналистът доволно намекваше в статията си че - всяко чудо за три дена. И общо взето има логика. Колко от нас помнят първите си приятели чрез писма? А първите penpall сайтове? Първите си профили в сайтове за запознанства? Първото Кю или месинджър...А първите форуми, към които са били пристрастени? Колко от нас все още отдават същото значение на блога си?
 Но от друга страна защо да ги помним. (сайтовете, не хората ) Ние се развиваме и интернет също трябва да се развива. Ние променяме нуждите си и новите сайтове променят функциите си. Непроменен е само стремежът да намериш себеподобни. Да се убедиш, че съществуват мислещи, заинтересувани хора, които се движат в пространството. Защото твърде много от нас се уморяват по пътя и се превръщат в застинали статуи от рекламния сериал. 
Стремежът да не бъдеш абсолютно сам  остава непроменен
Окей понякога трябва да се концентрираш повече върху реалността на ежедневието. Работа, ремонт, отпуска, заплата, този, онзи и бира с приятели. Обаче рано или късно отново налагаш очилата за нощно виждане и се оглеждаш - има ли някой? Аз съм тук, мисля и дишам.
Социалните мрежи не загиват, те просто търсят новата си форма.
Веднъж дрогиран с общуване, отказването е невъзможно. :)

та още какво исках да пиша?
Исках да пиша че другото важно е да не превръщаме интернет в битова реалност. Днес спах, сега ще ям. Интернет социалните групи са.. хм място за душата - така ми се струва. Бодлите и истериите са украшение в градския транспорт. Битовизмите и клюките можем да обсъдим на по бира. Аз поне, идвам тук да търся нещо ново.

Специално в Атол не влезам вече, защото направиха изпращането на съобщения платено.

<a href='http://www.masoko.net/'>Igri - Флаш Игри | Flash Igri</a>

Интернет.

Знаеш ли че това е едно изключително странно животно. Оплюваме го, опитваме се да го откажем но в същото време не можем без него. Интернет е отражение на това което е в нас самите. Или поне това е моето мнение. Онлайн сме същите каквито сме и на живо.

Социалните мрежи - това според мен е естественна еволюция на Интернет и според мен има още много много хяб в тях. Не мислете че социална мрежа е само Facebok, MySpace, Atol и подобните им. Има доста други типове социални мрежи. Уф исках да напиша нещо по-различно - ама в моя блог че жена ми си дойде.