....
Не обичаме в България стъклените сгради, никак не ги обичаме.
Допускаме ги само ако стъклата са двойни, тежки, тъмни... и не съвсем прозрачни. Обичаме,  когато сградите са масивни и тежки, ако може с малки прорези като бойници, с големи сенки върху тротоарите... Обичаме каменни облицовки, масивни врати и плътни огради.



Да има тук таме лентовидно остъкляване ама да не е все прозрачно. И да има завеси. Щори... Недай си боже да се види конструкцията. Или какво се случва вътре. 
Какво ли се случва вътре....



Презумцията - ние винаги се крием.
ЗАщо се крием -не е ясно. Дали ние правим нередни неща, дали външния свят не е много реден, не е ясно. Принципа е да обичаме и границите и оградките.
Понякога си казвам - не ни ли писна? От тези вечни увъртания, недомлъвки, спестени и премълчани неща....

А може, по иначе може. 
С малко повече яснота.



не, това не е постинг за архитектура...
Не е.

що за крадливо племе сме. Границите и оградките ни пазят от доброжелателни себеподобни. А огромните прозорци са много красиви. Стига да са нависоко,че знае ли човек...

може стъкло само много нависоко.
никой друг да не види....

Защо не ходим голи?

Опасни са
Опасно хубави
Както е студено и много пари за отопление ми се изка да премахна прозорците!

примерът ти за прозрачност е сграда на Siemens. Siemens е компания, която работи по всякакъв друг, но не и прозрачен начин.

поздрави:

какъв Биг Брадър ще настане.Сядаш да ядеш,а комшията отсреща разплул гол тумбак и си чопли пъпа.Кучето на съседа отгоре не спира да лае денонощно,защото нон стоп ти гледа котката.На бабата отляво пак и сменят памперса.А мъжа ти дава съвети на висок глас на тоя отдясно как точно да чука жена си...направо рай.

Много хубав пост, напълно съм съгласен с тебе! Да живеят френските прозорци!

Споходиха ме и някои странични мисли.

На мен отначало ми бяха странни заведенията с големи стъклени витрини. Хората на масите до прозорците не се ли чувстват като в аквариум, изложени на показ? После започна да ми харесва.

Сегашният ми офис в Лозенец е лъскав - мраморен вход, ок е. Лятно време комшията отсреща излиза да пуши на балкона. На няколко метра разстояние. Само по долни гащи ;-)

На някои, де...

ако ти знаеш-окей. Просто снимката ми хареса. Като принцип на отвореност.

Не отричам, че е нужна някаква интимност и лично пространство... за личните неща.
Просто понякога ми се струва, че тази интимност се превръща в параноя...
А за публичните?
Защо единствената прозрачност в нашето общество се дава на някоя ВИП тоалетна... не на нещо смислено.

:)и мен ме смущаваха витрините в ресторантите в началото. :)))))).
А някак си ми се струва, че прозрачните прозорци имат нещо общо с това колко в безопасност се чувстваш в себе си и със света отвън. 68 години след последната война, в която сме участвали, 131 години след освобождението... още сме много затворени... тъй си мисля.:).

Та войната е навсякъде около нас.Грабят,убиват,всеки се е барикадирал не защото му харесва,а защото е принуден.Къщата на моето детство не се заключваше никога.Не бяхме и сънували решетки,между дворовете комшулъците зееха отворени.Сега същата къща прилича на барикада,защото ни е страх някой злодей да не посегне на баба и дядо.Вече са стари и немощни, а в селото вече има убити старци за едната пенсия.Като деца спяхме под открито небе,заровени в ароматните обелки от царевица.По цяла нощ играехме с циганчетата от катуна,който винаги отсядаше на нашата поляна.Кой отне всичко това от нашите деца?Защо посяха омраза?Защо живеем в този кошмар?И имаме ли избор?

Вярно е това... Обаче аз лично чувствам пропаст между собствените си ценности и тези, които виждам, като погледна през прозореца. Имам нужда от прегради, макар и да знам че би било по-добре без тях - ако само Отвън беше малко повече като Вътре.

И все пак не искам затворен комплекс, по-скоро бих сменил това Отвън с някое друго.

Аз мисля, че основният ни проблем е в това,че все гледаме да скатаваме и да не се прекараме да свършим някоя работа. За това и не обичаме стъклените фасади... Всъщност аз ги харесвам:):):) но по закона за мизерията работя в мрачен офис!