Ясното слънце е остро,
а небето  - кристално студено.
И макар че искри и се блещи,
не е никаква пролет:
няма дъх на дълбоко очакване.
Крача равно нагоре по хълма
с метричната стъпка на пътник:
припомням си Киплинг във Африка.

Вървя устремено 
и все пак оглеждам по-малко,
за новости – дребни и едри.
Търся скрити кокичета,
смигам с кучета, котки 
И докарвам на танц тази зимна разходка.
А с подобна походка  -
просиява снега срещу мен.
Слагам крак след крака си отпред
и се радвам така,
сякаш стихове пиша
и сякаш сърцата разтапям със тях
с лекота.

Нека крачат от мен балерините
все по-красиво,
И в ритмични войнишки балади
атлетите ходят уверено
все по-далеч.
Аз вървя благодарно и радостно.

Тук и сега,
пътят е мой и краката са мои. 
Казват, когато живееш, се движиш.

Жива и здрава, Матеа, в движение! Просиява и пътят:)