Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.07.2015 09:04 - Спиралата на щастието, или не забравяйте да кажете "Благодаря!"
Автор: mattea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1532 Коментари: 2 Гласове:
1

Последна промяна: 26.07.2015 09:05


След дълга суша, случи ми се да попътувам този месец (дай Боже всекиму, стига да иска...) Беше сложен и делови път, с хостели и автобуси, местни квартири и квартални магазини. Нямаше кафе в "Риц", нито шопинг по Мейн стрийт, нито даже чаровна музика и подбрана кухня в удивително уютни ресторантчета в уличката зад Макдоналдс, над реката, под замъка. Радвах му се обаче, понеже обичам пътя.   Имаше го вездесъщото "Thank you". Знам си урока, и след първите два пъти, при слизане и качване, за щяло и нещяло, всички веднага разбираха колко съм се усвоила и колко съм учтива и любезна:  "Thank you". Истинска европейска леди, ама-ха... Беше съвсем ясно с кого си имат работа. Едва по-късно започна да ми прави впечатление и лицето зад волана, предградата или щанда, към което се обръщах. Едно такова подозрително усмихнато, и искрено, трудно поносимо в моя източно-европейски параноичен контекст. Леле, да не би да се радват на "Благодаря-то"? Съвсем искрено? Да не би да им харесва да правят това, което правят? Приех го трудно. Нали у нас всеки знае, как "Thank you" не става за пиене... И работата си търпим принципно много трудно, във вечното очакване на  печалбата лотарията.   Ние тука не благодарим. Особено в транспорта. То и шофьорите ни са други - няма да се усмихнат, да се пошегуват учтиво, няма да скокнат да помогнат на влизащата баба (къде е тръгнала по това време тази кранта?) нито на "откачалката" с количката (е няма ли мъже в автобуса, или изобщо тая мъж няма ли си?). Сгърбени отпред, те периодично псуват по другите шофьори и мрачно разтръскват автобусната кошница, ей така, да се очукат яйцата... Пътниците отзад им връщаме, колкото можем - оплакваме се на висок глас от жегата, мръсното и скоростта, истеризираме облекчено, караме се за дреболии, трупаме обвинения и претенции. Нещастни сме всичките. И мрачните шофьори, и тежките пътници. И защо да е иначе? Животът е гаден и несправедлив. И ако беше както трябва, нито шофьорът щеше да е просто шофьор, нито пътниците да се возят в транспорта - така добре ни го обясняват това по рекламите: всички ние заслужаваме най-доброто...   А на мен  "Thank you" взе да ми липсва. Ежедневно. Първо си мислех, че твърде съм се разглезила и  изтънчила по английски. Но докато се печах в грубо директно сравнение по паветата на Букурещ (там също не казват "благодаря"), осъзнах, колко лошо завъртаме спиралата на неблагополучието сами за себе си, когато пропускаме дребните човешки жестове.   Толкова ли е лошо да си шофьор? Да возиш хората, които имат работа по целия град, да возиш уморените бабички и младите майчета, момчетата със и без колела към стадиона, старателните учители и ученици... Всеки ден да избягваш катастрофи и проблеми, да си броиш пътниците, да търпиш жега и студ, дупки и проверки, да пътуваш по същата линия, но никога да не слезеш за почивка по пътя, бягайки към залеза търсене на себе си... понеже пътниците те чакат и ти имат доверие. Да, сигурно в една паралелна реалност може да си милионер на Хаваите, и да си мнооооого щастлив, но когато тук и сега си шофьор, трябва ли да си нещастен?    И също, толкова ли е лошо да пътуваш транспорта? Да, в един по-добър свят можеше да ме кара личен шофьор, или да управлявам хипер-хибридната, ултрабърза-еко-самоходна кола, но... Трябва ли да съм нещастна, че тук и сега имам превозно средство с покрито място (седалка в по-добрите дни), разписание и спестено време... и даже някой, който да понесе пътя с мен.    Мисля, че независимо какво ще се случи утре, за пътя изминат днес не искам да се чувствам зле. Колкото и "анти" да звучи на всички натрапени консуматорски гледни точки. Може да бъде много по-добре и разбира се, ще се боря за това. Но пък можеше да се наложи да минавам километрите си пеш, застопорена в скромния радиус на скоростта и здравето на краката си.   Затова тъпо и упорито ще казвам "Благодаря" и "Лек път!" на всяко слизане даже вкъщи, даже ако трябва да стигна до предната врата или просто да помахам от спирката. Благодаря - за днес, за това, че ни има, че пътуваме заедно, че си помагаме по пътя... И че всички се опитваме да постигнем несъмнено по-доброто бъдеще. (В което може би ще присъства и искрен "Добър ден!", защо не.)  


Тагове:   Благодаря,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. kenchev - 3 думи..
26.07.2015 10:32
Благодаря, обичам те, прощавам ти, опитайте се да ги използвате възможно най-често и това ще подобри живота ви във всяко едно отношение!
цитирай
2. martiniki - Благодаряааа!
29.07.2015 06:52
Така е, Матеа! :)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 704224
Постинги: 343
Коментари: 1120
Гласове: 8786
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031