Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.04 17:22 - Мрак 7
Автор: mattea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 96 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 19.04 18:03


Скитникът, Каспар Давид Фридрих, 1818 г.
Източник: Уикипедия, Оттук
 


- На топка във гърдите ми е свита яростта.
И чувствам, че бушувам като демон и кипя
като котел с катран!

Мая Бориса беше около тринадесетгодишна. Бе дошла от юга, близо до осминдийските граници и имаше светло лице, в комбинация с пламенни очи и великолепни черни къдрици В залата за четене на Дворцовото училище ритмично кънтеше гневното й послание, а Изумба леко поклащаше глава такт. Поезията бе изборен предмет и затова в стаята присъстваха около двадесет юноши, като момчетата преобладаваха. (Според Елена Филипа, повечето от тях просто се наслаждаваха на майсторството и красотата на Изумба, без да имат някакви литературни амбиции).

- И да се укротя аз хич не знам. Съм бясна!

Ненавиждам те, омразни мой, проклети!

Напразни бяха думите ти - нежни и превзети!

Елена Филипа се стараеше да не покаже никакво учудване. Винаги твърде увлечена от своите собствени чувства, които обаче по етикет прикриваше, тя изпитваше неудобство, когато се разкриваха нечии чужди емоции. А да работи с тях - да приема, неутрализира или насочва подобни изблици - това бе напълно недостъпно за хладната и сдържана кралица.

- Изгарям и не виждам нийде вече светлина.

затварям си очите и крещя!

Потъвам, виолетова мъгла...

 

Мая спря, пое си дъх и рязко седна. Залата обаче безмълвно изчакваше, малката Сузана Арека недоумяващо свиваше рамене, а двете госпожици Ирник от планинските земи отегчено махаха с ветрилата си. Накрая вдясно се изправи Юрий и категорично заяви:

- Боя се, че любовната тематика не е твоята сила Мая. Стилът ти е отвратителен, ритъмът е сбъркан, а посланието определено има нужда от доработка.

- Така ли смяташ, Юрий? - лукаво изви глас Изумба. - Наистина, има какво да се желае в подбора й на думи, но не мисля, че ритъмът е грешен. - И тя притвори очи и зарецитира, като гласът й постепенно набираше сила:

- На топка във гърдите ми

е свита

яростта.

И чувствам, че бушувам

като демон

и кипя

като котел с катран!

Как болката да спра -

сама не знам.

 

Беснея!

Ненавиждам те!

Омразни мой, проклети!

Напразни бяха думите ти -

нежни и превзети!

Изгарям!

И не виждам

вече светлината.

Затварям си очите

и крещя!

 

Върви си... даже без да си дошъл...

 

Актрисата си пое дъх и прошепна последния стих, с толкова безмерна тъга, че двете госпожици Ирник извадиха кърпички и взеха да хлипат. Изумба отвори очи и се усмихна.

- Замисълът е нещо такова, нали?

Юрий запляска с ръце, а Мая бавно почервеняваше.

- Мадам Изумба, но защо добавихте този последен стих? - тъжно запита тя. - Аз разбирам, че в столицата вече не употребяват “нийде” и такива някакви провинциални думи. Но в поемата исках да вложа велико-огромния гняв, който изпитвах… да видят всички неговата сломяваща и обезумяваща мощ и страст. А това в последния ред вече съвсем не се чувства, той е такъв мек и тъжен… Просто тъжен и слаб.

- Струва ми се, че е необходим контраст в описанието - обясни Изумба. - Разбрах за гнева и подчертах ритъма в изреченията ти, за да отговарят по-добре на тласъците на гневната емоция… Но дори така, те оставят слушателят донякъде равнодушен. Защото ти си ядосаната, а не те... За да усетят размера на гнева само от твоите думи, слушателите трябва да осъзнаят и безпомощността и болката ти. Т.е. нужен е контраст.

- Но това вече не е моята поема! - сведе глава Мая Бориса. Юрий не й даде възможност да продължи.

- Така, разбира се, е много по-добре, нейти Изумба! Но тук според мен е сгрешена и самата концепция, същността на поезията! Нима можеш да пишеш поема за безразсъдна и негативна емоция като гнева? Нима ролята на поета не е да поема ролята на Божеството? Да възпитава и учи хората около себе си на добро?

Изумба се усмихна тъжно, но преди да каже нещо графиня Пепа Гард величаво отговори:

- Не човекът е създал бога, а обратното. Никой човек не е равен на Божеството и затова  да поема неговата роля е равно на богохулство.

Юрий обаче не смяташе да се предаде толкова лесно.

- Хората не са просто играчки на боговете! И кой тогава е създал деицидият? Нима боговете сами са създали и средството за своето унищожение?

- Деицидий! Каква ужасна дума! Кой е вашият преподавател по теология? - възмути се Светата майка Гард.

- Игуменът Гестер - тихичко докладва едно от момичетата до Мая.

Кралица Елена Филипа успокоително се намеси.

- Сигурна съм, че не от Благия старец са чули тази богохулна дума. Но в кралското училище няма да има тайни - продължи твърдо кралицата. - И аз ще ви отговоря доколкото е възможно. Днес деицидият се среща все по-често. Знаете, Илеада създала хората по свое подобие и в прослава на съзиданието си, те живеели предначертано в своите царства и следвали Книгата на закона. Но когато боговете повели войната си, начертаното било нарушено, а хората изгивали като мухи. Небесните жители сами се отказвали от хвърленото от съдбата, за да могат да спечелят един срещу друг. Затова накрая божествата били наказани от заровете на Самар. Всеки път, щом боговете отнемат право на избор със своята намеса, тук на Средната зема се образува деицидий.

- Ваше величество! - възмути се графиня Гард. - Това не бива да се говори! Това е поредната еретична теория!

- Защо? - попита Елена. - Нека познават божествените сили и всичко, което знаем за тях. Теорията е такава: когато се молят на боговете, хората ги предизвикват да се намесят. А всяка божествена намеса носи късче гибел за боговете. И затова те обичайно мълчат.

- Но когато хората се молят на боговете без лична молба, - продължи благоговейно графиня Гард. - когато ги славят сърдечно и без мъка изпълняват предначертаното си, укрепват се стените на селенията. Молитвената музика се издига в небесата, и така един ден боговете ще се възправят отново сред нас.

- Не искам никакви богове - промърмори Юрий, но беше достатъчно хитър да го направи тихо. Чу го само кралицата.

 

***

Отминаха два дни и Елена Филипа постепенно успя да навакса. В крайна сметка дори Канцлерът Грол се предаде и й връчи бащиното й дневно разписание. Което май имаше по-скоро символично значение - Херцогът на Орф беше изключително стриктен към уговорките си и същевременно дразнещо предпазлив и внимателен по отношение на информация, записки и планове.

“Кралят е много повече от хартия или политика”, учеше я някога баща й. “Може би един ден, човек ще може напълно да довери мислите и спомените си на хартията. Може би ще може да запише всяко свое дръзновение, да сподели всеки свой план, да прочете това, което имат да му кажат другите. Но днес всеки от нас пази тайните си. Кралят има само себе си, желанията, които си е набелязал и онези, които ще му помогнат да ги изпълни.” Така, върху всеки ключов документ се отбелязваха не целите, етапите и резултатите, а само предстоящи събития и екипите от хора свързани с тях. Всяка задача се разкриваше в цялост именно вътре в тези екипи, а дългосрочната стратегия се знаеше само и единствено от краля. “Отделната цел не е важна и лесно може да бъде сменена”, казваше още баща й, “Важно е това, което наистина искаш да постигнеш накрая”. И все пак предаването на личните му бележки, беше символ на окончателната смяна на властта.

Елена Филипа погледна още веднъж имената на листа пред себе си.

- Утре ще говоря за войската с Канцлера - повтори тя. - Нека  Нестор засега да поеме и писмата до Барс.

Внезапен порив на вятъра донесе аромата на нощните огънчета през разтворените прозорци - по здрач, нежните им цветчета излъчваха изящен и унасящ мирис.

Кралицата усети, че сърцето й бие твърде силно - оглушително силно. Нощта бе настъпила. Не записките, нито двора и хората в него, а само Демонът беше истинският й проблем и този проблем растеше.

Елена разбра, че не ще издържи и миг повече на обсъждането и затова царствено кимна към Пепа и освободи дамите. Имаше още около час. А после, сама в тишината,  все пак трябваше да застане под колоните.

 

Проклетникът не закъсня.

Беше тук, в спалнята, и тя усещаше дишането му съвсем наблизо. Откакто демонът осъзна безсилието си в синята пещера, мимолетните доскоро миговете в стаята й, преди преместването им в ада, придобиха ново значение за него. И смяната на очите им, вече не траеше обичайните секунди - надмощието му все още оставаше в нейния свят и Андрада всячески се стараеше да й го покаже.

- Седни - каза демонът.

И Елена послушно се отпусна на креслото под колоните. Сега! Тя премигна и пред очите й затанцува светлина. Очите й! Без да показва вълнение, Елена се вглеждаше внимателно в заобикалящите я предмети. Не беше виждала стаята си от много време, може би повече от две години. Всичко си беше същото, но и различно - кутията с печати, летните завеси, странните картини, подарък от Нестор… Кралицата не смееше да диша. Очите й (нейните очи!) предпазливо се плъзнаха по демона срещу й. Тук, в стаята й, след като беше овладял ръката си обратно, той беше просто обикновен мъж. Добре, може би не съвсем обикновен, може би твърде прекрасен, силен, опасен или пр... но с топла човешка кожа - не и огнен или синкав силует, или демонична рогата фигура. В лутане между адските селения и светът на душите на двореца, Елена Филипа не беше виждала нормално човешко лице твърде отдавна. И то - неговото лице - несъмнено беше великолепно. А и добре познати от скитанията им, прекрасните и толкова самоуверени черти я успокояваха в човешката си форма.

Елена не разбираше съвсем какво беше това. Предишните пъти, когато преди тръгването им зрението й се връщаше за миг, очите все пак оставаха на неговото лице, тя добре помнеше това. Но сега, тези два дни, тя виждаше стаята от своята позиция. Демонът очевидно напълно владееше проклятието й, и си играеше с нея! Кралицата смръщи лице и се приготви за битка.

Обаче Андрада се протегна, нежно хвана дланта й, и я поднесе към устните си. Елена рязко издърпа ръката си.

- Какво искаш? - глухо попита тя.

- Не е ли очевидно? - уточни демонът. После поклати глава укорително. - И не само. За да продължим, трябва да стопля сърцето ти, малка кралице.

- Сърцето ми е достатъчно топло, - сопна се Елена. Андрада тъжно се усмихна.

- Сърцето ти е студено и затворено. Плувам в него твърде много нощи… А и вероятно донякъде вината е моя. Заради мен, ти стана кралица, а сърцата на кралиците са си такива - и той отново хвана дланта й.

- Никой не ме докосва и никой не докосва ръцете ми, - тихо промълви Елена. И повтори зло. - Никой.

- Страхувам се, че ако те пусна, ще избягаш - лукаво, Андрада все още държеше дланта й. - А нима и гостуващите принцове не целуват ръцете ти?

- Досега не си страхувал от бягството ми - опита се да смени темата кралицата. После не издържа и добави.

- Ръцете не се целуват. Важен е поклона.

След това стисна устни, пое си дъх и отново си наложи да се успокои. Но само след секунда тя впери обидения си поглед в демона. Въпреки всичко, нейните собствени очи още се пълнеха със сълзи.

- Сърцето ми може и да е студено, - каза тя. - Но то не е заради кралската позиция. Ти отне очите и семейството ми. Заради теб и майка ми е е мъртва, и баща ми…

- Не - прекъсна я демона.

- Не - какво? - избухна Елена. Сълзите започнаха да се стичат по лицето й, а тя се мразеше за слабостта си.

- Не е заради мен - демонът примигна.  В миг на прозрение, Елена осъзна, че в този момент той всъщност не я вижда. Върнал е зрението й за момент, и съответно сега е без него, изчаква в мрака, да си го вземе отново. - Плачеш ли, кралице? - и Андрада докосна очите й с длан. Топла длан, с толкова стаена в нея сила. После той примигна втори път и очите (очите й!) я напуснаха.

Това беше прекалено много, наистина прекалено. Тя безутешно заплака обратно в своя мрак.

Андрада се надвеси над нея и повдигна брадичката й.

- Помниш ли как ме събуди, Елена? - тихо попита той. Кралицата трепна. - Мисля, че сега ти дължа нещо, - прошепна демонът.

И свеждайки се над нея (безкрайно нежно) той целуна обляното й със сълзи лице. 


Епизода - Тук


Тагове:   мрак,   елена филипа,


Гласувай:
0
0



Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 392647
Постинги: 288
Коментари: 1100
Гласове: 8578
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930