Вместо сняг, заваля дъжд
и те изпратиха черния ескадрон
в селото под хълма.
Всъщност конниците от ескадрона
са почтени хора.
Имат деца и семейства
в една паралелна реалност.
Но имат и да изпълнят поръчка -
нали заваля дъжд, вместо сняг,
чашата с греховете се препълни...
И някой трябваше да плати цената
на поредната провалена Коледа.

Самотният китарист свири туш.
А луната прилича на сърп,
между облаците. 
Ескадронът препуска като един!
Струва ли си живееш, 
ако никога не си яздил в нощта:
като малка част от огромната сянка?
Дий!
Униформата също е черна.
Недей да я сваляш -
защото ще останеш без братя и чест.
Толкова самотен между капките.

Кап-кап-кап.
Или ш-ш-ш-ш - като дъжд.
Коледа е толкова далече.
Скъпа, извади ми черната шапка.
Имаме ли с какво да почерпим ескадрона?
Когато подмине селото
и почука на нашата врата 
тази вечер?