Докторите на Пирогов стачкуват.

Медиите са леко объркани. Стачката от една страна е новина, но стачка е доста конкретно понятие. Слушах водещата на радио „Хоризонт” в разговор с професор Миланов. Би трябвало да има скандал, обаче нормални образовани хора с ниски заплати и високи отговорности могат ли да направят скандал? Че те не знаят как, всяка зеленчукопродавачка ще ги надвика, всеки таксиджия ще ги изблъска. „Работи ли Пирогов?” – попита журналистката. „Да”, въздъхна професора. „Дори плановите операции са отложени с не повече от час...” „Там ли са представителите на синдикатите? На лекарския съюз?” „Не.” Въздъхна професора, „И аз бих искал да знам къде са.” А както точно стачкуват лекарите се се питам аз, невинния слушател. Оказва се, че група лекари от Пирогов са излезли навън и са създали затруднено придвижване около сградата...

Не, казвам ви, лекарите не умеят да стачкуват. Те не умеят да се налагат, да изнудват, да спират работа и да връщат спешни случаи. Те не умеят да налагат условия, да изискват реакция и да разчитат на помощ и разбиране.

Те сами оказват помощ и разбиране, те имат бърза реакция... Затова пък нямат пари, нямат хубава техника, нямат достатъчно почивни дни ... изглежда и синдикати нямат.

 

Обаче кой е по-нужен на кого? Лекарят на пациента или пациентът на лекаря? Лекарят ще му писне да живее безпарично и натоварено, що пък, да не е луд нещо или тъп, да се надява на дребно подаръче или поне малко човешко уважение, да чака да бъде оценен, заплатен и харесан... И ще иде примерно в Замбия дори като чистач. Или някъде по-далече. Тук ще останат Болница Токуда, Правителствена болница и вездесъщите Джи- Пита... А пациента? Когато пръсне поредния дъждец в поредното сутрешно софийско задръстване, и преброим жертвите на войната по пътищата, много ми е интересно къде точно ще зашиваме оцелелите и кой ще се погрижи за онези, на които все още може да се помогне... То и без това желаещите да вършат тази работа намаляват, дайте да изгоним и наличните...

на някои категории трудещи се законът им забранява да стачкуват ефективно и лекарите например са една от тези категории .. представяш ли си какво би станало ако те можеха да спрат да работят и да се маймунят в центъра на сф като бакшишите ..

Когато си счупих ръката миналата година, отидох при Джи- Пи-то за преглед, там ми казаха: "прави се, че не си идвала, и тръгвай към спешното в Пирогов, там ще ти помогнат." Наистина ми помогнаха. И ясно си го представям при тяхната натовареност ако решат да затворят...
Но като им е забранено да стачкуват, какво могат да направят? Да подложат и другата буза? Гадно ми е за тях.

за учителите и медиците ( с изключение на общопрактикуващите , които нищо не вършат , а получават ужасно много пари за това ) .. родителите ми са с такива професии и знам колко взимат и колко дават .. баща ми работи в "спешна помощ" и всеки месец спи с 1 7 (една седмица) по-малко от повечето хора .. има нещо мутирало в държавната ценностна система , нещо като от роман на бъроуз .. хуманността изчезна заради неоценяването й .. някой ден ще усетим пълната й липса като на додо , но тогава ще е твърде късно .. за съжаление , истинската стойност на нещата се усеща когато се изгубят ..

Шофьор да си днес в София, от градския транспорт!

Както и основателното ти възмущение по темата. Предполагам си прочела вече и моя пост по същата тази тема... Явно днес с теб сме на една вълна, синхронни :)

Дано се оправят нещата някак за тях...Да се подобрят поне малко... Надявам се. Ккато и ти (явно).

Впрочем ще добавя линк към твоя пост в моя, да удвоим силата на темата ;)
Прегръщам те... :-*

Наистина се радвам, че мислим на една вълна. Не знам дали мисленето може да промени нещо, но пък е хубаво и нещата да се казват. Най-малкото за да се досетят докторите, че не са сами...

За съжаление си прав.