"Подчиних го",
доволно каза тя.
И си представих, колко

Налага се да отделям сама
правото от кривото,
даже когато

Напоследък
попада ми литература, 
обясняваща, 

Тя каза, че пише за читателите си.
/И аз -
мъничко ѝ завиждам./

В "Аватар" имаше
толкова видове синьо, 
с неоново и виолетово.

Не мога да пиша дневник.
С много думи за чувства,
изпушвам.

Хайде, бейби,
мон шер, каро мио.
Пътят ни чака.

Бих могла - ако сама поискам, 
да се впиша в ритъма
напълно.

 Пет стотинки и от архитекта: Използвайте предверията и входните зони във вашия дом като санитарни зони за неизбежно влизане и излизане. Оставяйте само в тях външните си дрехи и обувки и влизайте в дома си (по посока банята), с една идея...

Главата ме боли
и пиша за любов,
защото единствено

Подскочих радостно по-пътя
с цялата си тежест.
Подсвирквам си,

         Чух го и си казах, кой ли умник е измислил това? Че съвсем членоразделно си говорят, могат и високо-интелектуален, направо екзистенциален слог, но и черен към жълт, уличен жаргон. Чувала съм го! Не веднъж! И всичките могат. И ка...

Облакът горе в небето
не става за пиене,
ама по цвят си прилича.

Тя ме намери
         (поезията).
На снега, под луната: