https://youtu.be/Za1eGafjyo8   "Смерть Бориса" ("Борис Годунов” на Мусоргски)

https://youtu.be/muy6DtnZ2Xg. "Le veau d"or" ("Златния телец", ария на Мефистофел от “Фауст” на Гуно) 

https://youtu.be/2zSdk1NWBak. “Ella giammai m"amo” (“Тя никога не ме е обичала”, ария на Филип Втори от “Дон Карлос” на Верди)

Ето няколко откъса от разговорите на Ваня Правчанска-Иванова и Николай Правчански, записани в книгата “Срещи с Борис Христов”, които разкриват нещо от душевността и характера на певеца:

“От деня, в който отпътувах от моята България, започнах да чувствам все по-силно какво значи роден край. Далечината ме караше да я идеализирам и чувствам с непонятна и растяща сила. Оттогава започна да се засилва и любовта ми към отечеството. Родина и народ са пробудили у мене желанието да им бъда морално полезен. Останалото - огорченията и незаслужените упреци, ми останаха като утайка...

Винаги дълбоко съм почитал родителите си и съм изпълнявал желанията им, затова и рядко съм грешил. Майка ми настояваше да завърша право и аз я послушах. И никога не съм съжалявал - правото ми даде много за израстването ми като личност, като съзнателен гражданин, накара ме да мисля широко и да преценявам всички постъпки по-мъдро, да анализирам, да вземам бързи, логични решения...

 - Никого не съм мразил в живота си - откровено, с особен, вътрешен заряд ни изненадва Борис Христов. - Най-сърдечно Ви заявявам, че към никого досега не съм изпитвал омраза, ревност, завист или най-малка неприязън... Даже на хора, които незаслужено и необяснимо защо са ми правили зло, като са ми причинявали какви ли не неприятности, никога не съм им пожелавал зло или, пази Боже, на тях да им сторя същото. Друг на мое място при всичкото онова зло, което са ми сторвали и което ми се е изспивало на главата, направо би се самоубил... Примери колкото искате.

През 1969 г., вече на върха на славата си, Борис Христов получава писмо от един композитор  с името Македонски, изпратено от Скопие, който го кани да изпълни ролята на “Цар Самуил – цар Македонски” в негова новонаписана опера. Кирил Македонски всъщност е роден в Битоля през 1925г .- град свързан с рода на Борис Христов. В случая това не му помага! Гневът на Христов изригва титанично! Ето какво му пише той: 

"Господин Македонски, Получих програмата на “ВАШИЯ” Цар Самуил за скопската сцена. Защо ми я изпратихте обаче не можах да разбера, като Вие знаете отдавна моето мнение, което е мнение и на всеки българин. Тягостно впечатление ми направи предговорът на Д. Ташковски, който е пълен с нелепи съждения и с изопачавания на исторически истини, които не могат да направят впечатление дори на невежи хора. Вие знаете, че моят род произхожда от този край на България, в който Вий живеете и който се нарича Македония, която е била и ще бъде център на най-здравия български национален дух, така като цар Самуил е бил и ще остане в световната история цар Болгарский. 
Желая Вам и на Вашето семейство Честита нова година. 

12 януари 1969 г. Борис Христов” 

В писмо до приятеля си Любен Живков той допълва, че това творение е “пример на официално предателство към род и родина и човешко достойнство!” След това добавя: “Ще страдам, докато не видя тези двама български юроди, да им извия врата, да им изтегля ушите и да ги изпратя по дяволите с един мощен и свещен ритник! Успокой, Господи, раба твоего Бориса!”. След време композиторът изпраща от Битоля писмо на Борис Христов, в което пише: “И аз мисля като Вас, за всичко, което ми пишете. Ако някога се видим, ще ви разкажа много неща, които не знаете!” (според книгата на Пенка Касабова “Любов и талант)
             

                          

По време на записите на църковните песнопения в храма "Александър Невски" през 1976г. всеки ден върху аналоя до нотите Борис намира една българска роза, поставена там анонимно.

Из спомените на приятеля му Джанкарло Панконези:

“Говореше ли ви Борис Христов за България?

 - О, нямате представа с каква любов говореше той за родината си! Колко развълнуван се върна от посещението си в София, когато бе записал с хора на „Св. Александър Невски” плочата с православни песнопения. Сподели, че сънародниците му съвсем спонтанно са му засвидетелствали огромната си любов. Хористите, когато почнали записите, вместо да запеят, заплакали от вълнение. Христов тогава ги окуражил с типичното си чувство за хумор, като им казал, че звукозаписната техника е на разположение само за определени часове и трябва да са спокойни и ведри, за да се получат записите добре. Той беше педантичен по отношение на записите – една нота да не беше на мястото си, повтаряше всичко, защото смяташе, че ролята на музиканта е да предаде точно това, което авторът е написал. Каза ми, че всеки път на пулта му с нотите имало по една българска роза. Беше очарован от отношението на съотечествениците си. Беше невероятно привързан към родината си. Нямате представа колко зле понесе той твърденията за т.нар. българска следа в атентата срещу папа Йоан-Павел II. Много уважаваше папата и за него това беше ужасен удар. Беше много чувствителен човек.”