Бих могла - ако сама поискам, 
да се впиша в ритъма
напълно.
В ден и нощ, в променливи сезони,
в работа-почивка, в сън и яве...
Да повтарям в кратки периоди
ритуално.. всяка операция.
при загубено докрай съзнание - 
в Коледа
или Великден.

Бих могла - отново при желание,
да живея само в своя остров
на духа.
В уникални, единични мигове
безтелесно да прегръщам себе си,
да поставям себе си високо
и с преценка бавна и безсолна,
в себе си пътеката да диря,
себе си за мястото да питам, 
Да се гледам.
Но без ритъм.

Аз съм поколение "И". 
От ирония...
Скачам на дама, между двете възможности.
На осем - скачам на един крак
и се завъртам
обратно.

така се живее - св сп Самоирония