Чета Михаил Литвак и това ми влияе.

 

Когато си мъничък е естествено да се учиш. Светът е пълен с изненади. Когато вземеш нещо с ръце, то е тайна. После научаваш, че нещата си приличат и започваш да ги обединяваш в групи. Взимаш нещо в ръце и имаш определени очаквания. След това започваш да възприемаш и хората с определени етикети и характеристики. Това е толкова прилепчиво...

Ужасно е, когато осъзнаеш, че и към себе си се отнасяш като към етикет –с определени очаквания и задължения. Нещо статично и завършено.

Защо толкова се страхуваме от старостта? Може би защото смятаме, че постигайки съвършеното си Аз, в идеалната младост, след това неизбежно се саморазрушаваме.

Като че ли, насаденото схващане за човешкия живот е изпъкнала парабола с пикова точка в средата - “в разцвета на силите си”.  

Аз съм точно на 28. Но не искам да знам къде е това.

Сега чета всевъзможните житейски модели и си мисля – застоят не е ли смърт? Пиковата точка, идеалното равновесие не е ли смърт? Защото човек се развива ... или поне би било добре да се развива докрай, докато е жив. Няма лесни пътища, те просто се превръщат в затвор.
Следователно трябва да се върви, дори и така:

Здравей, mattea!
Моля те зарежи го тоя Литвак и всички стереотипи. Аз повече се притеснявам, че и сто живота няма да ми стигнат да видя, науча и изживея всичко.
Конкретно първата графика в твоя пост спорeд мен е пълна глупост. Може да е взета от учебник по биология и да се отнася до половата мощ, примерно или физическата сила <макар, че пак е много условно>, но от гледна точка на психологията не важи. Какво значи тоя рязък спад? Нима след определена възраст затъпяваме? Какво значат тогава опитът и мъдростта? Къде са свободната човешка воля силата на духа?
Не познавам човек, който е нямал и трудни периоди на застой и спад по пътя си към съвършенството<???>, важното е да продължиш да мечтаеш и да следваш нови и нови цели, вече от гледна точка на опита. Може би с по-малко ентусиазъм, но с жив интерес, over and over again.

а и не съм сигурен че искам. въобще, колкото по-малко неща "знаем", толкова повече имаме шанс да научим нещо и да му се изкефим. Тая теория може и да важи за упадъка на организма на клетъчно ниво, но със сигурност не се отнася до качеството на живот. А виж, то се определя само и единствено отнещата които ти правиш:)

че с възрастта хората губят желание да пробват нови неща.. направо се консервират. И не знам това може ли да се избегне.

Любовта можеш ли дя я нарисуваш като графика?

как я виждаш?
не съм се замисляла :). Тя е някак си лично нещо, и е трудно хората да говорят открито за нея, поне извън шаблоните.