Вчера, срещнах един човек, който ми помогна много преди 4-5 месеца. Затова ми беше много щастливо цяла сутрин.
Значи, ето я историята:  пътувах в един тролей и беше доста натъпкано. Няколко пъти в  мен се блъсна някакъв чичко и аз, съотвено, старателно го гледах мръсно. Обаче на спирката чичото бясно се метна към изхода и хукна да бяга като слезе. После спря и започна да се хили. Един мъж до мен ме подсети да си проверя джобовете и се оказа, че GSM - a ми е изчезнал. То не че някакъв страшен GSM, съвсем обикновен, но първо си беше моя и второ аз си го ползвам по цял ден и трето - много е гадно. Хората си мълчаха, щото такива неща стават в трамваите обаче аз и мъжа помолихме тролея да спре веднага и хукнахме да гоним чичото. Той като ни видя прежълтя и хукна... ама късно. Ако бях самичка, за нищо на света нямаше никой да гоня - щях да си пътувам и да си рева, и да си се окайвам. Обаче неочаквано до мен застана друг човек. И аз се осмелих.
Както и да е, догонихме чичото /бях хем малко уплашена, хем много гневна/ и повикахме полиция. /Още един младеж ни помогна като се обади по телефона на 166./ Най-накрая дори телефона ми се намери. 
Та си мисля - понякога най-неочаквано се оказва, че светът е пълен с добри и смели хора. Този човек ми подаде ръка - ей така, просто защото е искал да ми помогне. Вчера го видях случайно и си помислих - колко е хубаво, че го има. Благодаря му отново от сърце.

Аз нямаше да викам полиция, а да му наритам грозно задника. Наистина е неприятно, затова в открити джобове (без цип) не дръжте нищо!
Дано този вид хора да се увеличава :-)

Поздрави

Поздрави и от мен за този човек:)))