След като трети ден доволно мисля за театъра, значи е бил добър.
Няма начин.
Трудна съм на театрите. Обичам, много обичам да гледам. А критерият ми за качество е леко идиотски - интересуваме най-вече как се чувствам след като свърши театъра. Не ме интересува нито режисура, нито интрига, нито декори нито артисти, нито послание.... изобщо нищо на парче. Т.е. не че не ме интересува, по скоро ако липсва лекото пърхане в гърдите като излизам ... ами липсва. Злопаметна съм като слон.
Понякога проблем е пиесата. Виждаш как артистите се стараят, гърбят, раздават душа... обаче се борят с някакъв мижав текст и незначителни събития. Друг път артистите са твърде патетични и високопарни. А никак не обичам да ме поучават. Понякога пък...Но не обичам да е сещам за лошия театър... Все едно да се сещам за развален шоколад - загуба на време отвсякъде.
Та преди седмица попаднах на Алма Алтер. Това се води алтернативен и експериментален театър, което предизвиква лек смут в моята своенравна и доста категорична същност. Но пък ми го препоръча приятел. Та гледах две представления, като изрично ми ги избираха като за начинаещ зрител (била съм била деликатна, как не). И тъй като и днес все още си мисля с доволство за това което гледах, значи театърът е бил добър. Вярно е - няма никаква история, никакъв сюжет... и нещата са доста плаващи. Актьорите се закачат с публиката и непрекъснато са в движение. Въобще за разликите ме предупредиха. А плюсовете ги видях сам-самичка :). Пръскат живот, смях, предизвикателство. И ужасно заразителен ентусиазъм.
Сравнявам ги на ум с "Дон Жуан" в Народния. Вечният любовник много ми хареса. (и за него мислих дълго). Но то е като да сравняваш добро вино с качествено уиски. Просто са твърде различни като всичко. За всяко си има времето и мястото.