Не това не е моята баба.
Случайно попаднах на линка и един от съветите ме впечатли истински. Ще се опитам да го преведа  набързо:

-Бабо, кажи ми кога идва времето да се разделим? Може би най-добре е да си тръгна още след първата нощ, когато все още няма неоправдани надежди, нито изясняване на отношенията, да му оставя за спомен самосмутено и приятно преживяване? Или пък след много, много нощи, когато всичко изчезва тихичко, неизвестно кога и защо; спокойно екологически чисто разделяне, без болката от нещо скъсано, без викове и драми...

- Тук всичко е много просто, внучке. Трябва да си тръгнеш не след някакво определено количество нощи, а след първото утро, в което на теб няма да ти се прииска да станеш рано и да му приготвиш закуска. Тогава му налей чай, целуни го за сбогом и  затвори вратата.

обичам тост със сладко и липов чай.

Точните думи в точния момент! Хубав блог!