Преди месец - два приятелите ми въртяха този линк нон стоп.
А днес ми попадна и този паралел: Тук са показани няколко (16) мадами с грим и без. И това също.
Аз самата не се гримирам особено често, обаче адски се кефя на добре гримирани жени. И най-вече когато жената изглежда истински променена. Струва ми се,че гримът не е просто някакво подобряване на външността, той е възможност да се включиш в определена роля. А това е готино - да можеш да видиш света от малко по-различен ъгъл, почти в кожата на друг човек. Сега нали, песимистично се запитвам:  че толкова ли е лош животът ми, че искам да се "маскирам" като някой друг? Всъщност не е лош. Дори не бих искала да заменям с никакъв друг... дори вероятно пак бих допускала същите грешки, за да извлека същите знания. Обаче животът ... е само един. И човек трябва да играе, да се променя - иначе цял живот ще бъде бастун.
И малко ми става страшно, когато виждам как хората застиват във вкусовете и вижданията си. Как с възрастта, на много жени устните им изтъняват от отрицателно стискане, а дрехите и цялата им "бойна" маскировка са заковани и еднакви като единствено възможни и правилни. 
Ей затова в Рио са го измислили - задължителен карнавал.