Слушам и се възхищавам.
Аз разбира се умея да плямпам и да ръся каквото трябва и не трябва. Но не затова иде реч. 
Някои хора умеят да разговарят безкрайно леко и умело. (Той ти "вади зъб", но е толкова, толкова обаятелен.) Това е изкуство - да поднесеш лошата част в разговора така леко и усмихнато, между коментарите за семейството, времето и световните проблеми, между комплиментите и впечатленията... Дирекното и искрено поведение, твърде много натоварва, когато става въпрос за бизнес.

Впрочем жените и мъжете имат доста различен подход. Жените водят разговора на много линии, заобикалят същността и после типично по женски забождат намек или притеснение. Никога нищо директно. Или пък изведнъж драматизират, обвиняват и изпадат в истерия -" толкова ми е зле вие искате да ме съсипете..." Мъжете се позовават на познанства и връзки, цитират предишните си успехи и когато започнат да се сърдят разглеждат проблема като заплаха към себе си. Неуважение.

Но нищо не се постига с повишен тон и изтъкване на проблема. Дори, когато обвинението е напълно основателно. Този, който вдига скандала е твърде лесно да бъде изваден от релси. В себе си той е приел възможността да бъде цялостно прецакан. Истинските играчи никога не избухват. Те елегантно подменят темата, изчакват и после забиват малкото ножче, там където боли... И после усмихнато се връщат на световните проблеми.

цяла наука са спретнали по въпроса....

На мен обаче ми харесва да наблюдавам за себе си. Щото науката си е наука.