Разбирам, че ще трябва да мълча.
В тъга по теб,
да давам време.
и чакайки, да не очаквам.
Налага се да режа хирургично
кървящите артерии
сърцето си да вмъкна в ролята –
така старателно.

Но ти ми липсваш. 
Днес. Сега. 
Почти фатално.
И проклинам 
стената от студено неразбиране
и вечните ти мъжки подозрения,
че се опитвам да играя.
С теб. Игра.

Замръзват пръстите ми 
Над клавиатурата.
И офисът потъва 
във мъгла.
Все още с теб 
не можем да общуваме,
единствено във допира -
искра.

съсипа ме с това. наистина.направо мога да се подпиша отдолу. само дето си го казала по-добре, отколко аз си го мисля:)

И аз.Мога да се подпиша отдолу.Само не мога да си отговоря на въпроса защо най-често се получава така.-Ти говориш в прав и ясен текст и повече от искрено,а той може да ти направи отговор на литературен въпрос,разчепвайки няколко нищо и никакви думи или действия само и само да ти докаже,че всъщност не си искрена и трябва да се чустваш виновна...Защото чуството на вина е най-лесния начин да манипулираш някого.И да се отървеш от собствената си отговорност.