И се ядосвам. Казва се "Малки неудобства". 
Тъпо е - толкова дълго чакана свободна вечер, започнала толкова обещаващо, и за финал - яко сдухване. А мислех, че филмът е за любов.

Забелязала съм, че най -лесно е да разсърдиш и разплачеш човека. Малко наблюдателност и всеки човек се издава - кое мрази, от кое се страхува, кое не харесва. И най-лесния начин да изкараш някой от черупката му са негативните емоции. Той със сигурност ще  обърне внимание на дразнителя. Малко както момченцата дърпат косите на момиченцата, които харесват. И малко като черните заглавия в най-продаваните вестници. Един вид трагедията продава броя. 
Съответно много се дразня, когато творение с етикета "изкуство" е задължително Супер грозно, тъжно и депресивно. Струва ми се че режисьорът/ сценаристът и прочие съвсем гаднярски се радват на властта, която имат върху хората - могат да ги отвратят, натъжат или разплачат... При това съвсем деструктивно, ей така, просто защото могат.
(Сещам се реплика от някакъв филм - питат лудия професор: Защо правиш това? (атомната бомба, Франкенщайн, змиочовекът)  и той отговаря: Защото мога.)

Но няма да се ядосвам повече :). Окей имаме Тъмната половина, имаме и Светлата такава. Трябва да има изкуство разглеждащо и двете, съгласна съм, справедливо е. А и моята психика е силна, тровят ме, тровят ме, но ей ме на - пак ще отида на кино щом ми се прииска.

Но няма да се сдържа и ще си кажа - най-трудно е да накараш човек да се чувства добре. Ей така, да погледне малко встрани, да се усмихне и да му се доще  да лети, въпреки, или може би точно защото е жив. Поздрави на всички онези, които го могат.

"(Сещам се реплика от някакъв филм - питат лудия професор: Защо правиш това? (атомната бомба, Франкенщайн, змиочовекът) и той отговаря: Защото мога.)"

"Защото мога." - оправданието на лудия е добро и достатъчно оправдание за много хора. То дава усещане за власт и значимост, нали mattea?