Тия дни попаднах на една лекция за храненето.
Тя, лекцията беше замаскирана като ходене на ресторант. По случайност пробутано в обедната почивка. (в много късна обедна почивка). И попадаме в някаква тържествена зала, с бели покривки, меки столове, кристални чаши, шкафове за вино и малко тъжни картини по стените.
Тъй като бяхме само жени, вече върло гладни и масово на диета – добре, че колежката ни спаси. Поръча някакви зеленчукови храни и салати и тъй като никоя от нас не искаше да изглежда лакома, оставихме я да поръчва без да спорим. Ясна работата, днес щяхме да бъдем изискани. (и гладни).
Обаче колежката се оказа гений! Първо - слабичка и нежна, ще речеш храни се с въздух и медна роса по цветята, а второ - от ядене разбира. Оказа се, че ядем някаква убийствена комбинация от зародиши и покълнали бадеми, зелена салата и сирене, печени и оваляни в неща и сосове зеленчуци...(и тоя човек дето може да докара зеленчуците в тооолкова ядлив вид – заслужава направо паметник и прочие благодарности).
И колежката взе обяснява... Храната трябвало да се приготвя с много внимание и уважение - и даже с обич, за да те зарежда само положително. Добре било, да се приготвя след цялостно вътрешно пречистване. А на обяд, според аюрведичната наука трябвало да съчетаем и шестте основни вкуса: сладко, кисело, солено, тръпчиво, лютиво и горчиво. Обядът бил основното ядене за деня. Тук една друга колежка се намеси и каза че това било много хубаво, ама да пробвала да го приложи на практика като работи по 10 часа, има няколко деца, че и мъж. Първата колежка рече, че то, пътят е винаги осеян с трудности, но ние не бива да се отказваме. (одобрявам! Няма да се отказваме – много си беше вкусно..)
Втората колежка имаше още да каже по въпроса, но ние я сритахме да си мълчи – бяхме се пропили с изисканата атмосфера и не щяхме и да чуваме за битовизми...
И колежката продължи: Всяко нещо, което сме били яли променяло химическия баланс на тялото и даже влияело на мозъчната дейност. Трябвало да се научим кое е истински полезно за нашето тяло, да започнем да отличаваме кое ни се прияжда заради създадените вредни навици и кое е истински нужно за здравето на тялото ни. Ясно било, че трябва да се избягват кафето, газираните напитки и алкохолът. Тук обаче една трета колежка се намеси и каза, че тя без кафе не може и ние всички закимахме. Тайничко си решихме че да избягваш кафето не значи съвсем да не пиеш. Едно две кафета не се броят – особено сутрин... А втората колежка като видя промяната на силите и рече, че червеното вино също не било алкохол щото било пълно с антиоксиданти. Изведнъж всички се замислихме, че на тези зеленчуци и сирена, по чаша вино хич няма да е излишна. А антиоксидантите са полезни – за стареенето и прочие.. т.е намаляват стареенето, де. Първата колежка ни изгледа сурово и каза че алкохолът все пак трябва да се избягва, не случайно е забранен в арабските страни. (обаче те арабите кога ли са разбирали от хубаво, рекохме си ние.) И докато колежката клатеше глава ние се заловихме с поръчката...
Няма да описвам колко закъсняхме.
Но от няколко дни всички сме твърдо решени. Заповаме наново, вече ще бъдем съвсем здравословни. Две колежки отговарят за аюрведичната кухня, една за средиземноморската диета, една ще става вегетарианка (и отказва пушенето), едната ще пие Л-карнитин и червено вино и ще ходи на фитнес...
Аз мисля да пробвам от всичко по – малко, докато се нахраня...
Ама ние не сме много сериозни, а постоянство в добрите намерения пък съвсем ни липсва...
