Дълги, дълги години тайно мечтаех да имам учител. Някой, който да ме научи - да ме изгради, да ме досъздаде, да бъде мой идол, кумир  и светъл пример за подражание... Да ми постави цели и после да се гордее с мен, когато ги постигам. Да ми показва новите гледни точки и да примира, когато види лекотата, с която го следвам. Ментор. Водач. Даже съдник и оценител.

Е да, но не. Това е фигура, която напълно отсъства в биографията ми.  Един ден, когато историците анализират „великите” ми дела те няма да могат да напишат  - "Тя е повлияна от Еди-си-кой"... или "на Еди -си -кой дължим развитието на Маттеа в тази в тази насока"... Ама историците да му мислят. Аз вече се примирих...

Ей, не мога, не мога да гледам безкритично и идеалистично на никой, и това си е. Да се подчинявам безпрекословно. Да се разтварям в чуждата гледна точка. Да се прекланям, да обожавам... Не че аз съм кой знае колко добра или умна - никак даже. Но към менторите съм пълна с претенции. Трябва да са съвършени - иначе са просто хора. И те, всички учители се уплашиха. Светлите примери облякоха защитно, тъмно облекло. И тръгнах по света такава, каквато съм - неуправляема, неподчинителна и заострена.

:))))).
         Сега да не излезе, че съм някакъв такъв ходещ плювалник. (не плювам – обикновено си мълча.) Или че нищо от никой не съм научила. Уча се.  Всеки ден - от всеки. Нещо ми харесва. Нещо не ми харесва. Мислено прехвърлям кошницата с възможности и си избирам. Това да, това не. 

         Замислих се, защото вчера наблюдавах работата в едно ателие с Ментор с главно М. Човекът е наистина безумно, неприлично умен и обаятелен. Харизма, от която ти се завива свят. Идеи, живец и кипяща енергия. И край него пърхат влюбени ученици и последователи. На ята. J.
         Вероятно, сега съм твърде студена и цинична в главата за да се повлияя сериозно. Но подозирам, че и преди нямаше да мога да се впиша. Умни хора край мен винаги и е имало - и умни, и обятелни, и просто много, много добри. (Хора, които обичам и ценя.) Но никак не понасям стадни истории - като видя как се захласват хората и бръмвам. Не, не всичко, което човекът казва, е вярно. Нищо че е харизматичен умен и вдъхновяващ. Не, не всичко, което иска  от екипа си, си струва. И не, не съм съгласна. 

:))))))
/моля не ме взимайте твърде насериозно днес/

Вземам те твърде насериозно даже, понеже напоследък аз самата имах повод да мисля на тази тема. ;-)

Пфу! Ти пък с много претенции. Уча се от собственото си знание. Толкова съм харизматичен и мъдър, че сам съм си идол и пример за подражание ;-)

А ако трябва да говоря сериозно - ще си намериш и ти майстора, пардон - ментора! Явно още не ти е дошло времето :-P

Толкова съм претенциозна на ментори, че сама се плаша :). Ти наистина ли си толкова мъдър? Сигурно носиш специални шапки, да не изветрееш :))))))). Аз май ще трябва да сложа очила - да не се втренчвам чак до там :))).

Isis а ти какво измисли? Май е безнадеждно. :).

Ами аз дълго време имах ментор, но в крайна сметка се разочаровах. Осъзнах някои различия в ценностната система, а също така в даден момент той вече не можеше да ми е коректив, тъй като аз се развих в посока, в която той нямаше интерес. Не говоря за някакви конкретни области от живота, а като цяло.

И макар да осъзнавам, че авторитетът е също човек като всички нас и греши, то наистина ми е малко мъчно, че няма кой да ми казва кое е правилно и кое - грешно. Но пък това е част от израстването, нали? И част от това да поемеш отговорност за собствените си действия.

Няма двама еднакви.
Как може един човек да е пример за всичко.
Ако е професионалист в нещо може да е гола вода в други отношения.
Така че човек спряма собствените си разбирания си избира различни примери за различните области от живота.
Освен това с времето и възраста приоритетите се променят.Съответно се променят "светлите примери".Това е свързано с индивидуалноста.
Другото е загуба на идентичност.

Така че mattea,нищо не си загубила че не си си намерила водач/Гуру/.

И със сигурност няма идеален, безгрешен човек.

Всяко поколение,обаче трябва да си има своите герои,
а ние май си нямаме.

Не може все да гледаме назад в историята. Трябва да ги има тези личности днес и сега.

Само дето не ги познаваме.