Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.02.2007 18:27 - И ето представям си... /цапна ме днешния ден по главата :)/
Автор: mattea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1044 Коментари: 5 Гласове:
0



Древноарабските текстове четох
и ето, представям си:
Ще бъда на осемдесет. 
навреме за да усетя
тигровите движения
на онези красиви момчета,
които тогава ще тичат пред баскета.
Навреме, да се порадвам
на могъщи бедра, на широките мускули,
на плътните устни
и очите - хлътнали леко
на изваяни пръсти -
с аромата на дивост..
и тестостерони.
Ще пия вино, ще ям смокини,
в младостта ще се припознавам...
И сладостно ще говоря
на момичетата наблизо -
за великите удоволствия
с тяло, ръце и устни... 
И колко съм била изкусна...

Най-красивите стихове,
винаги са малко печални
с дъх на непостижимост.

Днес вървя без да спирам. 


image



Тагове:   ден,   МЕ,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. tanque - ***
14.02.2007 16:36
Хмм, интересно ми стана...колко си била изкусна:)
цитирай
2. mattea - Ми то на тая възраст
15.02.2007 10:38
основно ще се хваля, какво да правя :).
Няма да има кой да ми възрази основателно :)
цитирай
3. анонимен - Наистина ли знаеш арабски?
05.03.2007 20:57
Наистина ли знаеш арабски?
цитирай
4. анонимен - Арабските момчета люскат ли яко ...
05.03.2007 21:19
Арабските момчета люскат ли яко вино? Нещо не се връзва тука...
цитирай
5. mattea - Ами някога са пиели - поне по книгите им.
06.03.2007 10:49
Но забележката ти е съвсем основателна.
Не бях се замисляла. Сега наистина не пият.

Иначе ето какво четох:

"Предислямска арабска поезия".
преводач е Цветан Теофанов:


Тя е тънка в талията, пълна под блузата, свежа и млада,
ако тръгне да става, кръстът й току се пречупи.
Какво блаженство е да се лежи с нея
в студеното дъждовно утро,
повалена за наслада от мъж - не груб, не с лош дъх.
Пълнобедра, изнежена девойка със закръглени лакти
и колене, и сякаш нозете й са обути в тръни.
Щом се изправи, от кутия за благовония се разнася
дъх на мускус и червен жасмин от ръкавите й полъхва.
Една градина от градините на хълм - тревиста, зелена -
над която е валял обилен, проливен дъжд.
Грее там като слънце свежа звезда, потънала в растителност
гъста, изкласила, в най-цъфтящия сезон,
в ден, когато от нея се носи прекрасен аромат,
но по-хубав е този на любимата, когато наближава привечер.
Свързах се случайно с нея, а тя се свърза с друг мъж,
но и мъжът се свърза с друга.
С него свърза се момиче, което той не желаеше,
а един от нейните братовчеди умря по нея, ума си загуби.
С мен се свърза друго малко момиче,
което не ми подхождаше.
И любовта се насъбра в любов, цялата - безумие.
Всеки от нас е встрастен, бълнува за своя любим,
отдалечава се, приближава се,
и е както уловен в клопка, така и ловец..........

*
Така и не зная онзи, който ме е създал,
с маята на рая ли ме е замесил, или на страшния ад?
Бокал, хубавица и барбат на полето някъде в края,
на мен тези три неща в натура, на теб - обещанията за рая.



То май наистина като е предислямска поезия и са пили вино....
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 708940
Постинги: 344
Коментари: 1120
Гласове: 8789
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930