Вчера беше 14 февруари и трябваше да се гледа нещо любовно. Гледахме „Взлом”. Бях се подготвила за нещо от сорта на „Отблизо” и не се бях излъгала. (ма, колко съм си умничка понякога J ). Това не е мой тип филм. Но беше добър филм, много добър с безкрайно искрена и нежна визия, която дори миглите на Джуд Лоу не можаха да засенчат. Имаше няколко сцени дето направо ми се татуираха в мозъка. Бледата шведка стой над “light box” – електрическа лампа, прилична на отворена книга, с която и е предписано да се подхранва със светлина срещу депресиите. (Заради теорията, че липсата на светлина е отговорна за мрачния нрав на северните народи.) И гласът, с който казва – „Не искам да бъда тъжна и студена, но просто не виждам какво мога да направя.” Или сцената, в която Жулиет Бинош се съблича и казва със заекване: „Бельото ми – то не е - не е копринено. Винаги съм искала да е. Сега ти давам себе си и искам да си струва.”
И разбира се – хита на вечерта: Проститутката, която обяснява на Джуд Лоу –„Мога да танцувам и вътре и вън, и отвътре-навън в колата. Мога да танцувам на коленете ти, но разбира се затова се плаща отделно. Пак ще свършиш, но не в мен. Някои мъже не считат това за изневяра.” Сега като се замисля проститутката беше единственото витално нещо във филма. Другите герои бяха толкова смразени, че чак ми изглеждаха нереални. Те толкова се страхуваха да се докоснат и да се доближат един до друг. Наистина ли така живеят? Трудно ми беше да ги разбера. За секунда изглеждат понятни и човечни -обичат мразят или са наранени, а после – изстиват и са толкова болезнено затворени, че на човек му иде да се разплаче. Не може, не бива, боли, когато живееш в толкова студен свят. Или тях не ги боли? Финландците са свикнали слънцето да не изгрява през зимата. Англичаните са се пропили с мъгла. Те все пак живеят нали? Там са. В студа.
Филмът беше като заскрежено прозорче - надникнах, беше шарено и различно ...но се почувствах щастлива, когато отминах...
Впечатли ме и как различните нации на Европа се отнасяха една с друга. Ние се дразним, когато някой чужденец не е чувал къде е България, обаче за повечето хора изглежда е съвсем излишно да познават култура и детайлни различия между страните. Ако им потрябват - учат ги, ако не - тънат в блажено неведение. За мен също скандинавците са ужасно подобни, както вероятно ние сме за тях просто част от балканите.
- бедност
- лъжливост
- нетолерантност
- престъпност
- корупция
- мръсотия
- лоша инфраструктура
- обща несигурност
Ние кое от тези не притежаваме в изобилие? :-)
По тази логика и скандинавците си приличат:
- богати
- спокойни
- депресирани
- културни
- доволни
- толерантни
Сетих се и защо е така. Защото има нещо, по което повечето си приличат - в тях те считат за човек и можеш да си сигурен, че и без да ги познаваш в детайли, ще се погрижат за теб, ако имаш нужда, и няма да искат да те излъжат, ако им паднеш. Нещо повече, няма нужда да познават особено добре и градовете и пътищата си, защото по тях има надписи за всичко, което може да ти потрябва ;-)
А тук е джунгла и от това да знаем колкото се може повече за особеностите на всеки път, всеки град, всеки квартал и всяка група хора, понякога заивиси оцеляването ни, но ако не чак то, то със сигурност поне това да си нямаме неприятности или поне да не губим време.
Превръщаме се в специалисти по живот в тази наша си джунгла, и по индукция започваме да учим същото и за другите страни, без то реално да ни трябва.
Впрочем, за масово разпространените у нас впечатления за европейските страни силно препоръчвам да се гледат "репортажите" на новия образ калеко Алеко в Господари на ефира...
16.02.2007 05:13
Ако човек отвори никомахова етика на аристотел,много лесно ще придобие представа,защо се смята ,че етиката е начало на философията..как да се учим,как да се възпитаваме да знаем знанието(накратко казано...а много надълго -пасивен синтез)
Просто навсякъде има и добри и лоши хора.
