А дори не отивам на любовна среща :).
Какво ли щеше да е ако беше любовна? Дали щях да се наглася повече? Или щях да се прежаля и да отида и на фризьор... Едва ли, мразя когато косата ми скърца...
Да не се отплесвам.
Среща като среща. Работа. И аз съм си същата. Като вчера.
Макар че днес съм добре маскирана и мога да заблудя очите. Роклята, чорапогащника, обувките, гримът... Направо съм бронирана. 
За да продадем стоката, трябва да я опаковаме.
И колегата е много елегантен. Мрънка през целия ден и обяснява колко това е излишно, но всъщност с костюм му отива. А другата колежка е направо празнична.
Аз всъщност обичам да се преобличам. Преди ровехме в гардероба на мама и двете със сестричката си устройвахме цели домашни карнавали. Е... беше отдавна :). Сестричката впрочем е талант - умее да измъква най-обикновени и невзрачни дрехи, да ги съчетава и хоп, пред вас е  ту някое нагло рапърче, ту сладката ученичка, ту някакъв друг образ.. Не и отива само, когато се прави на фатална. Това просто е твърде далеч от същността и.
Фу. Трябва да тръгваме.
Ами добре.

И какво стана после?!
Много си загадъчна!
:))