Денят е хууубав...

Никаква критика.
Забранено е да се критикува днес. И никакви лоши новини. Също никакво злословене и клюкарстване. Всеки има право да прави, каквото си ще и няма да бъде изкометиран. Никой да не ми говори за собствено мнение, вкус и всякакви възвишени конструктивни критики. Денят е хууубав.

Замислям секолко малко остава като тема за раговор, когато се премахне негативното? Страшно е, като си представя каква част от живота отива в намиране на кусури. Вместо да гледам себе си и това, което искам,  губя си времето за да гледам грешките на околните хора. Доказвайки на себе си, колко съм по-умниа, по-безгрешна, по-специална и въобще - по-по-най...  И като все повече вътрешно се боя, че всъщност не съм, изобщо не съм... толкова хитра и безпогрешна. Защото съседът ме коментира точно толкова ентусиазирано, колкото и аз него.

Времето е преброено, то е толкова. Раждаме се, летим и умираме. И всяка секундичка може да бъде изпълнена с радост, сила, щастие. Аз съм тук, аз съм. Сутринта имаше лека сребриста мъгла над хълмовете и въздухът беше влажен и прохладен. Сега слънцето просветва над мътните улици. Огладнявам и това ми харесва. Чувствам се жива.
Има интересна работа, има въпроси, и толкова много различни хора. И пътища. 
И спомени. И предизвикателства.

И удоволствия.

все едно себе си чета:)Чак се огледах да видя дали не надзърташ иззад рамото ми да ми четеш мислите:)))