It’s a lovely day... It’s a lovely day... for love. Има една такава песничка в Будабар колекцията...
Иска ми се времето да се определи. Ако ще е пролет, да е - ако не, поне да не очаквам. Преди два дена видях разлистен храст, който вчера горчиво е съжалявал за прибързването си, а днес се хвали колко напред е с материала... дано е оцелял до днес.
Макар че пролетта няма нищо общо.
Аз просто съм изпаднала в колебание. Както обикновено. За пет минутки ми се струва, че съм намерила решението - това е - ето това е- Yes! Yes! Yes!- и не, не е това защото... И отначало.
Това е едно от обичайните ми състояния. Свикнала съм вече. Тъй като съм везни, аз обичам да се колебая. Най - лесният начин да ме изнервят, е да се опитат да ме принудят да направя нещо бързо. Веднага! На минутата!... - Мисля, че съм си подготвила към стотина техники на отлагане. Може и повече. Преди смятах колебанието си за основен свой недостатък. Ами какво ще стане ако трябва да се вземе светкавично жизненоважно решение, а аз се заколебая? Обаче практиката показва, че инстинктът ми за самосъхранение е достатъчно силен и когато е жизненоважно не се колебая. А когато не е - еее, тогава всеки се оправя както може.
Като начало, отучила съм всички желаещи да ме действат за дреболии. Има много ориенталско в нашата нация - ако човекът е по-възрастен или просто мъж той задължително се пробва - "Подай ми", "Донеси ми", "Ела замалко"... Някои дами също. Един от вълшебните отговори е: "След мъничко." Ако човекът ми е симпатичен, добавям колко мъничко и какво правя в момента - ако не е - оставям го да отгатне. Обикновено като почакат мъничко хората сами си изпълняват капризите. Ако почакат малко повечко след това избягват да ме ръчкат за глупости. Едно е да помогнеш защото човекът има нужда от помощ - и съвсем друго е защото командори с повод и без повод. Е и ако са ми симпатични - мога да приключа това което правя в момента и да съдействам. Но мога и да не. Не е правилно да се каже - "Не мога сега." Практиката показва, че хората изобщо не оценяват честността и бързата реакция в случая. Обикновено тези които се мъчат да действат другите -
1. си придават важност - т.е. имат ниско самочувствие по начало.
2. имат нужда от конфликт.
или 3. Отчаяно ги мързи.
Т.е. когато им кажеш: "След мъничко." - те се чувстват уважени защото молбата им е приета. А ако им кажеш "Не мога." смятат, че не са зачетени - и скандалът е готов. И в двата случая не е необходимо да вършиш нищо от молбата им. Е ако отчаяно ги мързи, тогава чакат до последно. Първият път.
Ултиматумите много ги мразя. Искам си колебателното време пък, то си е мое... Изобщо мисля, че във всички ситуации имам избор и много се дразня, когато някой се опитва да ми го отнеме. А и при мен прибързаното решение винаги излиза много куцо.
Хубавото поне е, че реша ли нещо - правя го...
Стрясскащо е че не мога да преведа бълг...
Уж бях приятел със словото, а не мога да...
