Сещам се в момента за кадър от един филм - ама името го забравих, това е- Шърли Маклейн в ролята на сладка възрастна дама, наблюдава как подхвърлят една балерина във въздуха и казва - "И аз искам така."

Горе -долу и аз така се чувствам като гледам танци или спорт наживо. И особено ако е отблизо. Последно гледах танци, за спорта друг път. :) Да, телевизията е безспорно нещо полезно - тя приближава нещата, акцентира, детайлира и прочие хубости и все пак нищо не може да се сравни с финния прах на сцената и миризмата на адреналин. И мускулите, които играят под костюмите и концентрираните очи и лица... и музиката, която гръмва и свири туш и дивашката еуфория обземаща публиката малко по малко. Обикновено първите номера са сравнително плахи, движенията са неуверени, конферансието заеква и никой не се смее на шегите му. И после като на етажи, увереността се трупа, танцьорите се заиграват отсечено, костюмите се разтичат и лягат като втора кожа... и неусетно улавям себе си докато потропвам с крак под седалката. Колкото по - добри са, толкова повече детински ми се иска и аз да участвам - не зависимо че една част от мен много добре разбира колко безумно количество труд се излива  на сцената.
Не знам какво излъчват танцьорите - вероятно е нещо заразно... Интересното е, че ако го гледам на екран изобщо не се чувствам толкова съпричастна - тогава просто спокойно се наслаждавам на някаква доста по чиста и въображаема красота.
Спомням си преди време гледах една мацка, която танцуваше кючеци. Това винаги ми се е струвало адски тъп и даже просташки танц. Асоциацията е за разни малки дискотеко-дупки и дебело гласище в ухото - ела, ела, вънка имам да ти думам...
Ама да, ама не. Тази мацка беше толкова убийствено перфектна, че на третата минута хората забравяха да дишат. Мнооого бавно, с нежни плавни движения и такива немислими извивки... И много ме изкефи изразът на лицето и - усмивка и лекота. И мъничко предизвикателство.

във всичките им разновидности - класически балет, модерен балет, кючеци, гюбеци... - стига да са изпълнени талантливо и с чувство.

Що се отнася до Шърли Маклейн тя не само иска, ами и го може, дори на тези години. Първо е професионална балерина, а после актриса, но това са подробности от пейзажа. Ще ми се и аз да го можех ....
Позадрави :)))

музиката и танците са най-голямата магия на света.и няма привилигировани стилове и направления.сищо и гюбеците и кючеците са прекрасни-не трябва да се оставяме пайнерската пластмасова чалга да ни подвежда. а ти пишеш чудесно.усмивки!