На война като на война.
Кой е казал, че всичко (и всеки ден) ще идва лесно, препрекрасно и ясно в краката ми? Аз не съм Буда, нещата не идват при мен. Обикновено аз отивам при тях.
На 18 човек очаква светът да се разстъпи встрани и да му направи място, на 28 вече усъвършенствал лактенето – т.е. пробиването на нужното място с лактите, а на 38 започва да подозира, че светът може да мине и без него... И собствената безценност и препрекрасност отстъпва назад. Или напред?
Но това са неща, които предстоят, сега живеем сега.
Когато поискам, аз съм ловец,. Мога да бъда и войник. Дори мога да бъда много добър войник. Страшното е, че ми харесва да бъда войник. Понякога.
И все пак. Говорих си вчера с един приятел. който скоро навърши 50 години. Той казва: Гледам те как живееш и знам, че това не е за мен. Излизаш в 7 сутрин, връщаш се в 8 вечерта, целият ти ден потъва в небитието. Имаш 3-4 часа вечер, един сутрин, и до там.
Спомних си същия този човек преди само 3 години живееше доста по-натоварено – излизаше по изгрев, прибираше се в 10 вечерта и изливаше целия си живец в своето работно дело. Той живееше така в продължение на 20 или 25 години. И винаги е харесвал работата си.
Нима това е всеобщата съдба? Градиш някакво дело, изливаш време и усилия ... докато в един момент не се почувстваш.... Уморен? Или какво?
И започваш да претегляш всеки отминал миг с въпроса – „Струва ли си?”... – когато миговете са необратимо изтекли...
И все пак на война като на война. Защото иначе какво? Да си стоя неподвижно медитираща?
Искам всичко. Но не от банка ДСК.
One Wedding Day From The Life Of A Witne...
One Wedding Day From The Life Of A Witne...
Войната не винаги е "зло",особенно когато си победител.А за победата си заслужава да се воюва.
Вкусът на победата,заличава неприятния спомен от дребните загуби по пътя:-))
Пък и трудната победа е по-сладка:-))
Поздрави
15.03.2007 12:13
Е, виж това е много вярно!
хубав ден!