Отдавна мъдрите книги
съвсем любовта не познават.
Признават я,
само бляскаща,
"там, горе между звездите".
Отдавна мъдрите хора
за любовта не говорят.
Наричат я огън, пламък ...
а после и пепел, наричат.
Отдавна мъжете мъдри,
а също и мъдри, жените,
сърцата си разполовяват
и наполовина обичат.

А другата половина -
оставят при следващ случай.

И затова сега ходят хората -
едноръки, дори еднокраки.
С едната ръка да прегръщат,
с единия крак напред тичат...
А другата половина,
я пазят до някой ручей
до някоя топла сянка -
склад за резервни части.

И с толкова много пазене,
и с толкова много резерви,
самички си вярват хората -
как любовта е заминала
и все на друг се случва...