Тази събота и неделя се замъкнахме на двайсет и четири часовият театрален маратон на Алма-Алтер. Шест представления, здрав ритъм на преживяванията и впечатления за месец напред – или поне днес така ми се струва. J.

А това, което ме зарадва най-най-най много беше възможността тотално забравя живота си за 24 часа. Нормалния си живот. Не че не го харесвам – харесвам го. Сама съм си го избирала и строила и като цяло не бих отменила нито един избор. Но понякога ежедневието адски ми писва. Писва ми задължителността на повечето дейности / макар че съм ги свела до минимум задължителните неща/. Писва ми да нося отговорности, писва ми да реагирам зряло и да решавам проблеми вместо да ги създавам. От мене си ми писва, една такава правилна най-често.... Писва ми до степен, в която ми се иска да руша.

От друга страна ако очаквате да прочетете анализ и отчет на събитията - няма да стане. Първо не ми се клюкарства, и второ какво значение има кой какво е направил и казал, когато това са просто 100 имена плуващи над въздуха. А зад имената има хора, които си струват.

Споменавам къде съм била, само защото идеята за маратона е толкова качествено добра, че си струва да бъде широко коментирана. Значи, затварят се 100 човека, част от които артисти, в Аулата на Софийския университет, оставя им се храна и вода и лекарства за 24 часа и им се измисля непрекъсната заетост с всякакви аспекти на театъра. 24 часа е тъкмо идеалният период от време. Защото след тях на почти всички им се доисква привичния ритъм на седмицата да се възстанови. Още повече, че моят живот е такъв какъвто е, защото аз съм такава каквато съм. Т.е. не мога да избягам от себе си – поне не задълго. И съответно не го искам. И това важи за всеки човек.

От друга страна, малко хора биха могли успешно да проведат подобно събитие. Само си представете възможността да се мърля. Или колко много личности биха могли да поискат да пречат изтъквайки себе си и наранявайки другите, или пък колко много други биха се цупили в ъгълчето. В кой да е учебник по психология на групите ще намерите хиляди примери за възможното тъпо поведение в подобни случаи. И се радвам да ви кажа, че всички тези хиляди примери за възможно негативно поведение, точно тези двайсет и четири часа се изявяваха на други места и събития. Т.е психологията си също си взе една почивка. Благодарение на момичетата и момчетата от Алма – Алтер. (Това беше най-тежкото им представление.)

 

Та като коментирахме доволно с една приятелка и тя ръсна репликата – „Колко е хубаво, че изкуството позволява да избягаш от себе си... На мен това отдавна вече не ми се случва освен от любимите ми книги.” И се замислих - какви са наистина начините да си починеш от себе си и от живота си?

Това да отидеш с колегите и/или  приятелски семейства в хижа / вила / хотел / Рибарица / Копривщица / въобще не се брои. Първо колегите и/или приятелските семейства ги познавам достатъчно. Второ те непрекъснато ми напомнят коя съм и къде съм според тяхната гледна точка. Т.е. като цяло това може да е много приятно изживяване, но определено не е нещо ново. По същата линия отпада и забягването само с любимия на тайно място за ден-два. Супер е, не отричам... И все пак, това там с любимия трябва да бъдеш през цялото време ти, по добрата ти част при това. Няма кой друг.

 

Можеш да играеш на компютърни игри. Познавам хора, които прекарват 90 % от свободното си време в света на WOW. Може би  и компютърните игри са изкуство?

Можеш да четеш книги. И все пак колко са добрите книги? И колко са книгите, в чиито свят би искал да поостанеш? /например за 24 часа.../

Можеш да гледаш филм. Макар че филм, по време на който да не си погледна часовника, гледам веднъж – два пъти годишно.

Можеш да отидеш на концерт. По възможност някъде по далече и на живо.

И толкова.

Пожелавам Ви приятни бягства преди седмицата да ви е отнесла...

ама трябваше да се прибирам в плевен... тъжно

Сега няма да те дразня и да ти викам че трябваше да дойдеш, ама наистина беше готино :).

А алкохол и марихуана имаше ли на маратона?

не.

Честно? Дори и капка? Нещо не ми се вярва...Или просто не си го забелязала в цялата тази еуфория...Като че ли малко ги идеализираш участниците в маратона, поне в известна степен.

Сега по добре ли се почувства - като реши, че ги идеализирам?

Поне в известна степен:)

Аз не успях да отида,но двама познати отидоха на маратона и не бяха така ентусиазирани.Културата им е дошла в повече :) Предполагам всичко е въпрос на гледна точка и очаквания.

обаче не мислех, че звуча чак толкова ентусиазирано. Макар че какво да си кривя душата, на мен много ми хареса. От пиесите най-много се изкефих на Чехов - и двата варианта. Бяха свежи. Хамлет никога не ми е бил симпатичен, и тяхната трактовка не прави изключение, но просто Хамлет не е мой тип история. Соната 41 на Маноло имаше много впечатляващи и дори брутални елементи и мисля, че ще бъде добро представление. Общо взето във всички представления имаше и хубави и не толкова хубави неща - нормално. Това което най харесвам на Алма- Алтер, че е много трудно да излезеш сдухан и депресиран от тяхно представление...