Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.04.2007 11:24 - Не съм готова.
Автор: mattea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1540 Коментари: 10 Гласове:
0



Почивката свърши. Слушам "рашън раста" - в случая - Пятница( =5nizza). 

/ Я солдат, 
Hедоношенный ребенок войны.
Я солдат.
Мама залечи мои раны.
                 
  Я солдат
  Солдат забытой богом страны
  Я герой
  Скажите мне какого романа..
...............
Я солдат
                   И я знаю свое дело -- мое дело стрелять
                   Чтобы пуля попала в тело врага

                   Эта рага для тебя мама-война
                   Теперь ты довольна?

                   I"m a soldier
                   I"m a soldier
                   I"m a soldier, soldier, soldier джа-джа/

Слушам какво ли не...

Опитвам се да си спомня какво по дяволите имаше да се прави днес. Даже списък съм си направила в предварително в петък, но сега и списъкът ми изглежда писан на китайски... Притичвам за четвърти път за кафе и се сблъсквам с поредните неразсънили се колеги. Ани си изпуска ключовете. Аз си разливам кафето... А е само вторник сутрин.
Ужасява ме идеята, че - всъщност - Това Е. Това е, което следва тази .. следващата и прочие години. Работа. Броени дни празник. Семейство. Работа. Седмица отпуска. Семейство. И същото. Докато вече започна да не върша работата си добре. И отида на съответното място - за уморени коне. Чувала съм, че в Америка нарочно държат бездомниците и просяците да спят по улиците за да напомнят на останалите хора какво ги чака ако излязат от модела. 2000 години цивилизация, даже 3000 - 4000 ако броиме и древните и сме постигнали .... Хуманно Общество. С правила:  Разрешено е да работиш. Разрешено е да имаш семейство. Разрешено е да гласуваш и да ползваш отпуски. Разрешено е да гледаш спорт и реалити за отпускане и сплотяване. Може да гледаш и пропаганда. Не е разрешено да излизаш от коловоза... Извън контрол. Твърде много претенции накуп.
Please - do not disturb.

Странното е, че обичам работата си. Мразя задълженията. И всичко предначертано и предварително ясно...
Животът е толкова кратък - толкова кратък. Миг и падат първите цветчета от сливите. Първите незаличими избори. Мигване и пътят напред се превръща в непроменима бетонирана магистрала. Вярно на магистралата може да се развие много добра скорост - въпросът е къде отиваш и струва ли си да бързаш за там...
Искам време. 
Искам отговори.




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. lemonpie - И аз...
10.04.2007 11:31
Не само, че не съм готова, но и не искам дори да влизам пак в течението, а трябва ...
"Трябва" хич не ми е от любимите глаголи.
Обаче "няма начин" - си отговарям сама.
Успешна седмица (тя е само четири работни дни),
цитирай
2. sunflower - :)))
10.04.2007 11:31
Надявам се, че не аз съм провокирала по някакъв начин тези расъждения :))))
Толкова е хубаво човек да обича работата си ... и да, внимавай с магистралите! :)
цитирай
3. mattea - даде да - няма начин лимонче.
10.04.2007 15:26
Тая пролет is killng me softly. :).
sunflower, ти просто доналиваш масло в огъня - днес, и за мен :)
цитирай
4. baisechku - Най- сърдечен поздрав от още един техен фен:)
10.04.2007 23:34
Я не помню как я родился на свет
Был он белым бля или зелёным
Это не важно
Я не помню сколько мне лет
Фотографии нету напас порт
Где мой первый порт?

Ямайка! Я наверно родился в майке.
На твоих руках
На моих ногах - песок
Я хожу без носок, босиком.
Мои волосы ниже стандарта
Мне нужна твоя карта,

Ма-моя-моя-моя-моя-моя-моя-Ямайка
Ма-моя-моя-моя-моя-моя-Ямайка

Я не помню моего имени, нет
У меня было много фамилий
Их меняли, но меня не спросили.
Я не помню, кто купил мне билет
Я очнулся - никого рядом нет.
Но я чую - человек был не левый
Это был кто-то из наших, спасибо ему

Ямайка! Я наверно родился в майке.
На твоих руках
На моих ногах - песок
Я хожу без носок, босиком.
Мои волосы ниже стандарта
Мне нужна твоя карта,

Ма-моя-моя-моя-моя-моя-моя-Ямайка
Ма-моя-моя-моя-моя-моя-Ямайка

Я не помню как открылись глаза
За легализа... цццццц!
Волны воют, а люди воюют
Всё зигзагообразно.
Я не знаю, что ещё вам сказать
Или показать
Я смотрю назад, на зад
И он чёрный, я дома, мама

Ямайка! Я наверно родился в майке.
На твоих руках
На моих ногах - песок
Я хожу без носок, босиком.
Мои волосы ниже стандарта
Мне нужна твоя карта,

Ма-моя-моя-моя-моя-моя-моя-Ямайка
Ма-моя-моя-моя-моя-моя-Ямайка
цитирай
5. zaro - да...
10.04.2007 23:55
... трудно е да оставиш коментар след това...
Знам защо ги оставят bum-овете тук по улиците...
(така им викат "bums") , но това не дава отговор на въпросите ти. Умората ти е екзистенциална и абсолютно универсална. Тук(в Америка) я лекуват. С хапчета. След които вече няма да ти се пише в блог и може би няма да задаваш въпроси...
Страшничко е:)
zaro
цитирай
6. mattea - baisechku
11.04.2007 10:35
много мерси :)
ей сега ще си сваля тази песничка :)
цитирай
7. mattea - zaro
11.04.2007 10:38
ама и тебе си те бива - има лошо, ама има и по-лошо; т.е. по-добре да си изморен и нелекуван :) аз все пак мисля, че на американците им помага това че са много добре ХИДРИРАНИ. :) Срещу умората...
цитирай
8. анонимен - Девушка, милая, ви любите Пятницу и ...
11.04.2007 15:33
Девушка, милая, ви любите Пятницу и русскую музику?
А я первоначално думал вй сильно любите и обожаете нашего Азиса, Сашка Васеву и Ицо Хазарта, а и Деси Славу, блондинку силиконовую. Ой, какая ошибка! Прости, девушка!
цитирай
9. shro - Червеното хапче
12.04.2007 07:07
това е което търся цял живот. Но не все още не съм го видял, нито пък белия заек.
цитирай
10. mattea - shro
13.04.2007 18:38
успех. И ако срещнеш нещо -каквото и да е - обади се
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 704357
Постинги: 343
Коментари: 1120
Гласове: 8786
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031