Когато говоря със думите на сърцето си

Усещам туптежа и се чувствам красива

Ставам по- истинска –

Като първото пролетно цвете в студена година.

Когато говоря с думите на сърцето си

(Дори неразумни, и не съвсем правилни)

Превръщам се в дракон и сянка,

Превръщам се в героиня.

Думите на сърцето ми се изписват с кръв

Изричат се гласно само понякога,

те са отворена рана, проход към мене отвътре.

Това не са думи, които забравяш на другата сутрин.

Когато говоря със думите на сърцето си

Не е задължително да ме разбираш,

Макар че е страшно и тъмно, болезнено -

чувствам се жива.

 

Когато говоря със думите на сърцето си

Искам сърцето ти да ме слуша.

как сега да напиша коментар?

ужасно е хубаво... или, както казва един приятел "ужас хубаво"

тая седмица казвала ли съм ти колко обичам да те чета?

ама ти не се оправдавай ами пусни нещо хубаво за четене :))))

много дейност се насъбра напоследък...

Ма шъ съ постарая...

Много истинско,последните два реда са връх!