Аз често се нуждая от любов.

Болезнено, съвсем дори физически.

Във щедри дози, във прегръдки пълни

Такава ясна, искрена и страстна

И безусловна.

/Купи си куче, казват ми колегите,

Не знаят, че си имам вече куче.../

Поливайте ме сутрин със любов,

като заспало цвете пред разсъмване.

След залеза с любов да ме завиват -

възглавка от любов и нежни сънища.

И тъй да се препълня от любов,

че някак да започна да преливам –

И любовта от мене да струи,

подобно слънце.

/направо аз да се превърна в куче./

Но еволюцията няма заден ход:

Разбирам, че в живота съм обречена,

Любов да давам предварително

и безусловно.