Истинската дама никога не изпитва чувства.

Защото това не е никак дамско,

още по малко истинско.

Истинската дама се плъзга по въздуха,

Краката и са сухи, ръцете и чисти.

Усмивката –перушинеста.

 

Жалко, че не съм се родила дама.

Харесва ми да усещам пътищата,

Затова понякога ходя боса,

А понякога даже тичам.

Не очаквай от мен да пристъпя с утрото,

Огряна от слънцето, с крила на пеперуда

Аз ще нахълтам съня ти,

Без всякаква елегантност.

Ще взема което ми се харесва...

И ако ми се прииска  достатъчно,

Може още мъничко да остана...

Защото закъснявам за срещи

Когато сърцето ми е пълно.

Много ми хареса! Поздравявам те!
:)))

интересно сравнение за усмивка - представих си шапката и с пухкави пера, които завършват близо до устата...
като чета се сещам за едната от отчаяни съпруги, гледала съм го чат-пат и имена не помня, но образът е супер - тя е изрядна, жена с ръбове, усмивка - бръснач, червена коса сресана гладко - нито един косъм не стърчи, сини очи - хладни, не се изпотява, перфектна е, жилището и също, би изпаднала в истерия при най-малкото объркване в нейния ред, при най-малкото заобляне на някой ъгъл на квадратния и свят, защото нейната планета няма как да е кръгла...

...ако дама е жена без чувства никога не бъди такава :)