Не ми стига цялото външно обществено мнение, мойта си лична вътрешна цензура... ами забелязвам и тук дето е ужким свободна територия почват да се наместват понятията правилни и неправилни теми и размисли.
Блогващите се делят условно на три групи - тези, които откровенно признават че си четат статистиката и такива, които пишат само заради удоволствието или като в сайт за запознанства. 
Всъщност,  какво говоря, и тези от сайтовете за запознанства си четат статистиката, макар и по различни причини.
Интересното е при тези (като мен), които си четат статистиката.
Толкова ли е трудно да си кажеш, че искаш да бъдеш харесван? ЪХъ, да, толкова. Първо почваш да се дразниш на избраните постинги. Спираш да гласуваш за определени хора дори и когато заслужават. После се дразниш на статистическите двайсетици. После си правиш антиблог. После се насилваш да пишеш по тема, която изобщо не те вълнува, но смяташ за перспективна. Например статия за Първи юни. После почваш да пишеш като в женско списание. Или пишеш по някой скандал с главни действащи лица блогъри. Времето, в което блогът е бил удоволствие е далеч назад. И накрая спираш да пишеш съвсем.
А е толкова лесно:
Искам да ме харесват. 
Затова си чета статистиката. Затова флиртувам с читателите. Затова се старая никой да не обидя. Затова изтривам всичко, което преценя за глупаво на свежа глава. Е и?
И кажеш ли го един вид си измиваш очите.

Обаче реалната причина да имаш блог е много повече от това просто да искаш да те харесват. И е много лична за всеки. И на всичкото отгоре с времето се изменя.

пууу че си искрена ;) "Vanitas vanitatum et omnia vanitas";))
на мен ми казаха преди месец - два за статистиката, какво отразява, и сега надничам чат-пат

Otkroveno :-)

Mattea, както винаги- трезв поглед върху нещата ;)*

ми се плаче... Може би затова стоя, макар че напоследък често се питам ДОКОГА.
Ако имаш отговор на въпроса е добре да го изкрещиш поне на себе си, както си направила. Чудесен постинг!
За себе си зная, че ако започна да си задавам въпроси ще изляза почти веднага.
Поздрави!

Но за мен статистиката в Блога е нещо по-различно като смисъл! Или поне така аз съм си я намислила. Не точно в смисъла на тази дума. А нещо като "Hi" за хората от близкото ми обкръжение. Когато гласувам за тях това не е просто плюс един глас, дори и затова, че повечето от блогерите, с които общувам имат по хиляди гласове. Какво от това е хиляда и първият?!!
За мен това е начин да кажеш по бързата процедура на някого, че не си го забравил, че си го споходил и отново си видял дали е на линия, има ли при него нещо ново и т.н.
От един момент нататък тези гласове, статистики, класации и др. подобни нямат стойност. Това са бездушни цифри. Виж коментарите са друго нещо! Поне за мен. Това означава, че някой не е останал безразличен към написаното от теб, че има какво да ти каже или че е отделили от времето си, зада ти каже две добри думи. Е на това му викам аз Блог и още нещо.
Лека вечер!
И блогвай си така като ти харесва!!!

И в него можеш да си пишеш каквото пожелаеш :-)
Статистиката... Когато нещо ми хареса не винаги го коментирам - или нямам какво повече да кажа по темата или някой друг вече е изразил моето мнение или просто ми е криво и не искам да развалям хубавия блог :-) Затова тихо и мълчаливо си гласувам - това е моят начин да кажа, че това, което съм прочела ми е харесало :-)
Лека вечер ти желая! :-)

Особено за времето, което сте им отделили. Мен хич ме няма по отговорите особено, когато коментарите са справедливи, верни или по някакъв начин ме поласкават :))))))))).
Общо взето като си погледнах сега поста, му намирам ужасно много кусури. Искрен - добре, ама все пак за какво точно писах? Исках да пиша на съвсем друга тема - за нещата които се водят непрестижни, манипулативни или се избягват за коментар, за групички по интереси и прочие неща... Обаче накъде ме изби...:)))))
Стават такива работи :))))))))).
Едно е сигурно - смятам да си блогвам както мис е харесва - иначе какъв е смисълът?
Поздрави на всички! :)

Искам да ме харесват! :-))) И си чета статистиката (предполага се, че тези, които ме харесват има по-голяма вероятност и аз да ги харесам)!
Не се дразня на двайсетиците или на избраните постинги (всъщност рядко през тях си избирам какво да чета), не спирам да гласувам за хора, които мисля, че го заслужават... пиша само за неща, които ме вълнуват, и не трия неща, които могат да звучат глупаво, защото те си имат някакво значение за мен - използвам си блога за мои си полезни ми цели! :)

Поздрави :))