Постинг
14.06.2007 10:48 -
I am back.
Почти оздравяла и на линия съм. Ще си работя, ще си чета, ще си пиша и така цели два дена - до уикенда. Ура! Моята седмица ще е кратка!
Zlika"s gone, или поне от блог.бг.
Ето тук е: www.zlika.org
Сравнявам мислено тази новина със всичко, което прочетох във вестника сутринта. Гей бомба в Пентагона. (Пикантно наистина, пикантно и тъпо, но военните винаги са ми изглеждали безнадеждно тъпи...) Режим на тока през 2008. ( Каква изненада! Друго си е европеец с режим на тока, това е от грижа за екологията, ще знаете...) Започва фестивалът "Пловдив чете." Ама никой ли не мисли какво точно означава едно такова заглавие?
Мда, но за моя мъничък, уютен, блогърски свят, липсата на един от любимците ми измества горните заглавия. Чудя се реално колко пъти нещата стават точно така. Идва някой мастит политик и говори, говори, говори, идват различни журналисти и те говорят и въобще всички говорят - за ползата и вредата от гласуването, приемането на директиви, използването на подходящ дрескод на официалните събирания, промени в здравеопазването ... и всичко това е странично, толкова странично, плъзга се покрай ушите ми и създава - ФОН. Фонът има тон -минорен или мажорен. Но той е фон. И изведнъж новина, която ме засяга мен - лично мен, дали зашото е толкова безумно страшна, че не мога да остана безучастна - като това за бащата пребил 3 годишно дете - или защото е свързана с мен, с моя живот - като докторите от Пирогов, стачкуващи пред безразличното общество за кой ли път, и които са помагали лично на мен. И тогава се налага да сканираш Фонът назад, за да получиш истината. Да потърсиш причината да действаш превантивно и прочие... Ако разбира се искаш всичко това...
Или да се съсредоточиш върху домашните новини - съседите, приятелите, колегите, случайните хора по улицата. Колкото- толкова.
На този свят всичко е лично - мисля че го казва Кръстникът...
Zlika"s gone, или поне от блог.бг.
Ето тук е: www.zlika.org
Сравнявам мислено тази новина със всичко, което прочетох във вестника сутринта. Гей бомба в Пентагона. (Пикантно наистина, пикантно и тъпо, но военните винаги са ми изглеждали безнадеждно тъпи...) Режим на тока през 2008. ( Каква изненада! Друго си е европеец с режим на тока, това е от грижа за екологията, ще знаете...) Започва фестивалът "Пловдив чете." Ама никой ли не мисли какво точно означава едно такова заглавие?
Мда, но за моя мъничък, уютен, блогърски свят, липсата на един от любимците ми измества горните заглавия. Чудя се реално колко пъти нещата стават точно така. Идва някой мастит политик и говори, говори, говори, идват различни журналисти и те говорят и въобще всички говорят - за ползата и вредата от гласуването, приемането на директиви, използването на подходящ дрескод на официалните събирания, промени в здравеопазването ... и всичко това е странично, толкова странично, плъзга се покрай ушите ми и създава - ФОН. Фонът има тон -минорен или мажорен. Но той е фон. И изведнъж новина, която ме засяга мен - лично мен, дали зашото е толкова безумно страшна, че не мога да остана безучастна - като това за бащата пребил 3 годишно дете - или защото е свързана с мен, с моя живот - като докторите от Пирогов, стачкуващи пред безразличното общество за кой ли път, и които са помагали лично на мен. И тогава се налага да сканираш Фонът назад, за да получиш истината. Да потърсиш причината да действаш превантивно и прочие... Ако разбира се искаш всичко това...
Или да се съсредоточиш върху домашните новини - съседите, приятелите, колегите, случайните хора по улицата. Колкото- толкова.
На този свят всичко е лично - мисля че го казва Кръстникът...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8788
