Ех, как ми се иска понякога, да подредя напълно живота си. Щото той е е разхвърлян, объркан и несигурен. Иска ми се да му определя посоките и чупките, граничните точки за промените, да го среша и наглася. Даже мога да го нарисувам отгоре, да го гримирам и да се получи Super Star, Lady Madona, абе кой знае какво може да се получи. Лъскаво, лъскаво и stylish… (I am a very stylish girl.) Ама не, защото.. Защо, защо в мен живее едно диво животинче, дето обича да реве по животински, да се търкаля из тревите, да души приятелите си, да си облизва пръстите и да решава всичко по нюх?? А прекрасната къдрокоса дългокоса фея не живее в мен, животинчето и се изплези и тя си замина... Иска ми се да мога да кажа как мисля за живота си след 62+Х –годишна възраст...Какво искам да оставя след себе си, колко съвършена искам да бъда. Но това ме плаши. Ами ако взема та го измисля? И после ще трябва да го спазвам... И понеже, разбира се, няма да го спазя, ще се комплексирам, че не си спазвам идеала. Ще страдам от чувство на вина и неудовлетворение!!! Или пък ще го спазвам, ще го спазвам и накрая ще се окаже грешен идеалния модел... Искам да бъда идеалният читател. Ентусиазиран, внимателен, мил, емпатичен, телепатичен, отворен към текста, леко тъп, и подлежащ на възпитание. Готов да приеме авторовата гледна точна като своя, напълно разкрит към важните поучения и наставления. А да, и оставящ положително-потвърдителни коментари. Критиката като цяло означава, че не си достатъчно добър читател. Ако случайно не разбереш автора, искам да кажа. Искам да харесвам това, което ми се предлага. Да бъда настроена изцяло положително. Да харесвам рекламите. И кремвиршите. И статиите. И шопинг предложенията. И женските списания. Искам да бъда и идеалната майка. Идеалната жена.  И любовница. Идеалният професионалист. Идеалният приятел, идеалният колега. Идеалният гражданин на света.          А най-много от всичко искам някой друг да направи всичко това за мен. Да изживее идеалния живот, тъкмо както му кажа. Да търпи да му давам съвети и да го критикувам, когато ми е комплексарско. Понеже с моето животинче се търкаляме из тревите, душиме приятелите си и решаваме всичко по нюх.И живеем несресано и несигурно...

Но тя е идеална именно, защото е нереална. Животът е интересен, защото няма идеалния той и идеалната тя, всички си имаме недостатъци, кой повече, кой по-малко ...
"И живеем несресано и несигурно ..."
Поздрави за поста и целия блог!!!

тази идеална дама, ужасно много. :)))))
Вярно, че е нереална, ама пък колко хубаво ще ми дойде да я показвам наляво - надясно и всички да ахкат :)))).

Наистина хубав пост, и на мен ми е приятно да чета твоя блог, да знаеш! :)*

мойте са много - за различните настроения. Дори съм им направила списък, щото имат склонност да се крият понякога - да знам кое липсва:)

идеалната жена им видя сметката на останалите, ама това не се предава...
а теб въобще не те виждам как се оправяш със списъка..

нали съм... идеална....

офтопик: Понякога ми се приисква човекът отсреща да положи поне толкова старание да ме разбере, колкото аз полагам да разбера него. Щото идеалната винаги всички разбира. А на списъка с животни им се прищява да хапят, дращят и квичат ядно. Грххххххххх

Да дефинирам ли това настроение като: "Къде ми е голямата черна брадва с розовата панделка?" :))).
Лошото е, че околните много лесно свикват с идеалната, тя много ги устройва. А от животинчетата
ги е страх ;).

А дъщеричката ми казва: Мамо имам 4 кончета в корема и те скачат, скачат.. :)

само ми е интересно защо са четири, а не две или шест?Ще я питаш ли от мое име? Да, съзнавам, че звучи идиотски безмислено този въпрос, но някой път като имам малко повече време ще ти обясня защо ми е интересно и ще ти стане интересно и на теб:)

А това с брадвата... как да ти кажа... напълни ми душата:))))))))))ТОЧНО това исках да кажа:))))

тогава толкова интересен животът, според мен!
Трябва де е рошав, и криволичещ, за да може да се намери с радост дирята!
Целувки!

Ще ти е скучен живота тогава:)))