Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.06.2007 15:12 - Апатия.
Автор: mattea Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2521 Коментари: 18 Гласове:
0



Напоследък често ми се случва. В следобедните жеги.
Или привечер, в междинната зона.
Трябва да е заради лятото или заради някакво друго подобно безобидно оправдание. 
Или (о ужас!) е време за промяна, а аз не знам каква.

В една книга на Лион Фойхтвангер за еврейката от Толедо, се говореше за нещо подобно като състояние, но  думата беше друга: Аседия. Много странна дума. Давам си сметка колко изключително малко неща са способни да ме презаредят поне донякъде. Няколко души. Един проект. Два напълно свободни часа извън обичайната ми среда. И май не се сещам повече. А аз съм консуматорски настроена. Имам нужда от нещо... новичко. :) Тръпка. Идея. Повод. Чувство. Нещо.

Събирам идеи.
Какво ви кара да чувствате? Или просто да се чувствате живи...


Тагове:   апатия,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. eldorado07 - може би търсиш нова любов?
18.06.2007 15:52
може би търсиш нова любов?
цитирай
2. mattea - Уф. Тая любов.
18.06.2007 17:35
:)))) Ако всеки път, когато ми се прииска нещо новичко, търся нова любов... майко мила :)))))
цитирай
3. анонимен - о, кое му е лошото?
18.06.2007 17:56
о, кое му е лошото?
цитирай
4. eleni - ...
18.06.2007 17:57
почти всяко пътуване - вероятно съм някакъв такъв скитник, дето не бива да седи твърде дълго на едно място

всяко излизане извън бетонения кръг и всеки досег с нещо зелено, с някаква водна стихия, с факта, че някъде пеят птички, нищо че в града не ги чувам

приятелите - имам си "семейство" от изключително любими хора. дори и да не ги виждам толкова често, колкото ми се иска, общият ни смях, споделените пространства, идеи, истории, светове... винаги ме зареждат страхотно

музиката - понякога една песен променя целия ден, понякога час прекаран в кафе, споделяне и музика в Дюкян Меломан, променя курса на седмицата или месеца, а сега като се замисля едни от най-странните и най-щастливите обрати в живота ми тръгнаха именно от... музика. Всичко, с което се занимавам в момента, нямаше да е на дневен ред изобщо, ако преди 5 години не бях чула няколко песни, които, да, смело мога да кажа, ми промениха живота:)

неща, които биха могли да влязат в графата "култура", а за мен са потребност именно защото ме карат да се чувствам жива и ме зареждат - Питър Брук, Димитър Гочев, гостуващата изложба на Вазарели, един куп концерти и книги...

и да, разбира се, онова усещане за пълнота - когато,все още пленници на съня и преди да сме отворили съвсем очи, се прегръщаме - сред онази щастлива бъркотия от чаршафи, ръце, крака, недосънувани сънища, нежност и смях. И денят започва.
цитирай
5. mattea - 3.
18.06.2007 18:08
миии, напоследък ужасно често ми се случва да търся нещо новичко. Пък любовите - от тях се очаква поне малко трайност. т.е да не се подменят по настроение... Или поне аз това очаквам :).
цитирай
6. mattea - eleni
18.06.2007 18:24
благодаря. :). първо дето пишеш толкова нежно и изкушително, че на човек му се приисква тутакси да пробва. :) второ - задето списъка е изчерпателен :) мисля си всички варианти които някои добави в тоя пост да ги номерирам и направя на нещо като справочник :))))).
пп1 : изумява ме лекотата, с която оцветяваш света в розово :).

иначе аз си мисля като начало да се помотам в парка... музиката и "културата" напоследък ми въздействат все по-слабо. Не знам къде е грешката - в мен или в това, което ми попада. :))).
Не че няма хубава музика - хубава си е - мелодична, нежна, чувствена или носталгична... Или съм претръпнала от употребата и до момента или ако е прясна ме оставя безучастна - не мога да нацеля нещо, което да ме грабне. (Една приятелка казва в такива случаи - търся си МУЗА. Или МУЗ. :) ). С книгите и филмите - аналогично. Ще излезе че Догвил е най-силното нещо, което ми се е случвало последните 2 месеца, всичко останало- банички :))))). Като гледах Stranger than fiction, точно така си помислих - рецензиите и препоръките в блог бг бяха по вълнуващи от филма..

пп2: нищо не можах да измъкна за кончетата все още :))).
цитирай
7. eleni - няма защо, пак заповядай:)))
18.06.2007 18:43
ох, стана ми смешно като го написах. С теб си разменяме любезности по безкрайно забавен начин и се запитах ей-сега, дали за страничния читател си личи, че те всъщност са съвсем искрени?Щото ние си знаем:)

Светът в розово? Аз? Хихихи...Ами може би понеже при мен ведрото настроение е наистина много слънчево, захилено ииии... сигурно се отразява на всичко.

На мен разните видове култура май ми помагат да си настройвам света на фокус, знам ли.
Догвил безспорно е ужасно силен и много сериозен филм. От тези, дето не можеш да забравиш дълго време. Но аз искрено се забавлявах със Stranger than fiction. Вероятно, защото съм по-филолог от необходимото и подобни заигравки със света на литературата са ми много близки по дух. Моментът, в който Дъстин Хофман започна да му задава всичките онези наглед налудничави въпроси за да разбере герой на какво точно произведение е, още ми топли душата:)

Да, права е приятелката ти - аз също често си търся МУЗ. Другата ми любима формулировка, която обаче съм установила, че е за напреднали читатели, е "Чувствам се като Маргарита - търся си майстора":)))))

Ще чакам за кончетатата:Р
цитирай
8. eldorado07 - Лятото и културата май са скарани по ...
18.06.2007 20:49
Лятото и културата май са скарани по принцип, неслучайно и театрите спускат тогава кепенци...
Но е така, когато всички търчат като луди към близки и далечни морета, трудно е да размишляваш и беседваш с часове за елитарно изкуство...
цитирай
9. eleni - не са скарани лятото и културата
19.06.2007 09:09
просто културата е мигрираща твар и ходи там където й е публиката. А къде е публиката през лятото? Позна. Лятото е времето на фестивалите. И колкото по-крайморски, прохладно-планински и островни, толкова по-добре.

Не знам за елитарното изкуство - аз много не се вълнувам дали изкуството, което обсъждам е елитарно или напротив. Ако ме зарежда, замисля и променя, ако ми доставя удоволствие... значи всичко е наред:)
цитирай
10. mattea - Eleni
19.06.2007 10:19
Имате ли дупка в пода, от която могат да излязат странни и неочаквани създания? Да сте усещали напоследък, че имате свръхсетивни способности?
Чувствате ли, че извънземни сили търсят контакт с вас?............... Определено това беше един от готините моменти във филма. :))))))))). И все пак това си остана филм за данъчен инспектор, който накрая си смени работата и се ожени... Няколкото свежи момента могат да се съберат в кратко превю :)...е добре и беше много, много стилно заснет. :). Разумът ми се възхищава, а сърцето ми мълчи.
Мне знам. Завиждам ти задето намираш толкова вдъхновение и фокус в изкуството. Аз виждам че нещо си има добри страни, но не чувствам тези добри страни. Не си пожелавам нищо. Поне напоследък. А ми се иска да почувствам :))). То е като събуждане от сън.

цитирай
11. eleni - цар ли сте на нещо? хихихи
19.06.2007 10:25
Ще се събудиш, сигурна съм, просто трябва правилното нещо да се случи в правилния момент.
Чела ли си "Вино от глухарчета"?
цитирай
12. mattea - eldorado07
19.06.2007 10:34
Лятото си е отпускарски период, прав си, през август София е празна все едно е паднала бомба. :) Но честно казано е много тъпо дето театрите затварят. Има достатъчно много вечери, когато ти се гледа нещо най-малко за да се утешиш, че отпуската ти е минала или няма да почне скоро, а няма какво да се гледа никъде :). Особено се дразня на кинопрограмата, която лятно време редува Умирай трудно 16 с Костенурките нинджа :))))).
цитирай
13. mattea - Бредбъри :)
19.06.2007 10:51
Марсианските хроники, талъсъмите, и разни кратки разкази - това е, което си спомням. :) Кое е беше Вино от глухарчета?
цитирай
14. eleni - То си е цяла отделна книжка...
19.06.2007 10:58
която ми е ужасно, ама ужасно любима. Нямам как да я разкажа. Потърси я някъде по сергиите със стари книги, защото не е преиздавана от много години. Това е нещо вълшебно.
цитирай
15. injnina - Имахме среща на випуска от ВУЗ-а миналия петък...
19.06.2007 17:22
Странно! Мислех си, че не мога да изпитам чувства към някой колега, тъй като се познаваме доста добре и сме били заедно пет години. Даже на шега казвах: "Не било в тикви, та в кратуни". Разбирай- тогава не се получило, та сега ли с този акъл? Но за моя идненада получих не тръпка, а разбиване. Най-интересното е, че нищо особено не се случи, а само духовна близост. Приятелски разговори, танци и внимание!
Сигурно е тлеело някъде дълбоко, съхранено прекрасно чувство.
цитирай
16. nav - Хм
22.06.2007 13:35
много неща мога да ти препоръчам срещу апатия. Но пък те са чисто субективни и ефектът им е относителен. Принципно активните спортове действат като естествен наркотик и стимулират производството на ендорфин. Едва ли играеш футбол и баскет, но пък може би караш байк по стръмни горски пътеки или се катериш по чукари :)
Друго, което мен винаги ме оправя е препрочитането на някоя от книгите на Уилям Уортън, взирането в небето/звездите, докато лежа на някоя ливада (или плуващ по гръб с уши под водата) и неомръзващият ми Безкрайна Синева на Бесон.
Но се сещам за едно средство, което при всеки действа чудесно по своеобразен начин - псилоцибните гъби. Ефектът е описан от Станислав Гроф в книгите му по трансперсонална психология. Най-често се случва пълна деперсонификация и усещане за хармония и океански екстаз (каквото усеща бебето в утробата). Не съм фен на честата употреба на опиати, защото си е форма на ескейпизъм, но гъбите ме печелят поради това, че тотално отварят съзнанието. Пътувам с тях веднъж годишно, което ми стига. Така или иначе съм хронично надрусан с щастие.

Освен за капак лично да те почерпя с едно стихче на Бодлер и една импресия. Дано подействат :)

http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=48158

http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=44178
цитирай
17. mattea - Nav!
26.06.2007 10:44
Това беше яко :)))). Искам да кажа - целият коментар и най-вече искреността му :). Активните спортове са добро нещо, гласувам с две ръце за. Уилям Уортън не е от моята кръвна група но пък има много други автори. Гъбите ме хвърлиха в тъч, в джаза или някъде там :)). Не точно заради идеята, че разни вещества могат да влияят по един или друг начин. Тъз' идея ми е позната. По скоро от идеята да лекувам апатията с деперсонификация, разпадане. Да съм концентрирано себе си е единственото което наистина мога и ми иде отвътре. Сега да взема да го захвърля... мне знам... от друга страна понякога ми писва да бъда себе си...
Всеки случай обмислям. :)))))
А виж линковете са абсолютно прекрасни - благодаря, благодаря много :).
цитирай
18. nav - :)
26.06.2007 16:27
Гъбите, за разлика от Уортън, винаги провокират реакция. Те са един от най-динамичните способи за отваряне на съзнанието. Деперсонификацията идва нещо като засилка. След нея си още повече себе си, по-ярко, мотивирано и искащо. Затова си мисля, че са добро средство срещу апатия.
Друг метод е да чуеш парадигмата на Нав за живота като непосилно щастие. След две бири и час приказки ефектът върху слушателите варира от раздвижващо съзнанието удивление до екстатично замайване и усещане за всевъзможност :))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 704367
Постинги: 343
Коментари: 1120
Гласове: 8786
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031