Постинг
18.06.2007 15:12 -
Апатия.
Напоследък често ми се случва. В следобедните жеги.
Или привечер, в междинната зона.
Трябва да е заради лятото или заради някакво друго подобно безобидно оправдание.
Или (о ужас!) е време за промяна, а аз не знам каква.
В една книга на Лион Фойхтвангер за еврейката от Толедо, се говореше за нещо подобно като състояние, но думата беше друга: Аседия. Много странна дума. Давам си сметка колко изключително малко неща са способни да ме презаредят поне донякъде. Няколко души. Един проект. Два напълно свободни часа извън обичайната ми среда. И май не се сещам повече. А аз съм консуматорски настроена. Имам нужда от нещо... новичко. :) Тръпка. Идея. Повод. Чувство. Нещо.
Събирам идеи.
Какво ви кара да чувствате? Или просто да се чувствате живи...
Или привечер, в междинната зона.
Трябва да е заради лятото или заради някакво друго подобно безобидно оправдание.
Или (о ужас!) е време за промяна, а аз не знам каква.
В една книга на Лион Фойхтвангер за еврейката от Толедо, се говореше за нещо подобно като състояние, но думата беше друга: Аседия. Много странна дума. Давам си сметка колко изключително малко неща са способни да ме презаредят поне донякъде. Няколко души. Един проект. Два напълно свободни часа извън обичайната ми среда. И май не се сещам повече. А аз съм консуматорски настроена. Имам нужда от нещо... новичко. :) Тръпка. Идея. Повод. Чувство. Нещо.
Събирам идеи.
Какво ви кара да чувствате? Или просто да се чувствате живи...
може би търсиш нова любов?
цитирай:)))) Ако всеки път, когато ми се прииска нещо новичко, търся нова любов... майко мила :)))))
цитирай
3.
анонимен -
о, кое му е лошото?
18.06.2007 17:56
18.06.2007 17:56
о, кое му е лошото?
цитирайпочти всяко пътуване - вероятно съм някакъв такъв скитник, дето не бива да седи твърде дълго на едно място
всяко излизане извън бетонения кръг и всеки досег с нещо зелено, с някаква водна стихия, с факта, че някъде пеят птички, нищо че в града не ги чувам
приятелите - имам си "семейство" от изключително любими хора. дори и да не ги виждам толкова често, колкото ми се иска, общият ни смях, споделените пространства, идеи, истории, светове... винаги ме зареждат страхотно
музиката - понякога една песен променя целия ден, понякога час прекаран в кафе, споделяне и музика в Дюкян Меломан, променя курса на седмицата или месеца, а сега като се замисля едни от най-странните и най-щастливите обрати в живота ми тръгнаха именно от... музика. Всичко, с което се занимавам в момента, нямаше да е на дневен ред изобщо, ако преди 5 години не бях чула няколко песни, които, да, смело мога да кажа, ми промениха живота:)
неща, които биха могли да влязат в графата "култура", а за мен са потребност именно защото ме карат да се чувствам жива и ме зареждат - Питър Брук, Димитър Гочев, гостуващата изложба на Вазарели, един куп концерти и книги...
и да, разбира се, онова усещане за пълнота - когато,все още пленници на съня и преди да сме отворили съвсем очи, се прегръщаме - сред онази щастлива бъркотия от чаршафи, ръце, крака, недосънувани сънища, нежност и смях. И денят започва.
цитирайвсяко излизане извън бетонения кръг и всеки досег с нещо зелено, с някаква водна стихия, с факта, че някъде пеят птички, нищо че в града не ги чувам
приятелите - имам си "семейство" от изключително любими хора. дори и да не ги виждам толкова често, колкото ми се иска, общият ни смях, споделените пространства, идеи, истории, светове... винаги ме зареждат страхотно
музиката - понякога една песен променя целия ден, понякога час прекаран в кафе, споделяне и музика в Дюкян Меломан, променя курса на седмицата или месеца, а сега като се замисля едни от най-странните и най-щастливите обрати в живота ми тръгнаха именно от... музика. Всичко, с което се занимавам в момента, нямаше да е на дневен ред изобщо, ако преди 5 години не бях чула няколко песни, които, да, смело мога да кажа, ми промениха живота:)
неща, които биха могли да влязат в графата "култура", а за мен са потребност именно защото ме карат да се чувствам жива и ме зареждат - Питър Брук, Димитър Гочев, гостуващата изложба на Вазарели, един куп концерти и книги...
и да, разбира се, онова усещане за пълнота - когато,все още пленници на съня и преди да сме отворили съвсем очи, се прегръщаме - сред онази щастлива бъркотия от чаршафи, ръце, крака, недосънувани сънища, нежност и смях. И денят започва.
миии, напоследък ужасно често ми се случва да търся нещо новичко. Пък любовите - от тях се очаква поне малко трайност. т.е да не се подменят по настроение... Или поне аз това очаквам :).
цитирайблагодаря. :). първо дето пишеш толкова нежно и изкушително, че на човек му се приисква тутакси да пробва. :) второ - задето списъка е изчерпателен :) мисля си всички варианти които някои добави в тоя пост да ги номерирам и направя на нещо като справочник :))))).
пп1 : изумява ме лекотата, с която оцветяваш света в розово :).
иначе аз си мисля като начало да се помотам в парка... музиката и "културата" напоследък ми въздействат все по-слабо. Не знам къде е грешката - в мен или в това, което ми попада. :))).
Не че няма хубава музика - хубава си е - мелодична, нежна, чувствена или носталгична... Или съм претръпнала от употребата и до момента или ако е прясна ме оставя безучастна - не мога да нацеля нещо, което да ме грабне. (Една приятелка казва в такива случаи - търся си МУЗА. Или МУЗ. :) ). С книгите и филмите - аналогично. Ще излезе че Догвил е най-силното нещо, което ми се е случвало последните 2 месеца, всичко останало- банички :))))). Като гледах Stranger than fiction, точно така си помислих - рецензиите и препоръките в блог бг бяха по вълнуващи от филма..
пп2: нищо не можах да измъкна за кончетата все още :))).
цитирайпп1 : изумява ме лекотата, с която оцветяваш света в розово :).
иначе аз си мисля като начало да се помотам в парка... музиката и "културата" напоследък ми въздействат все по-слабо. Не знам къде е грешката - в мен или в това, което ми попада. :))).
Не че няма хубава музика - хубава си е - мелодична, нежна, чувствена или носталгична... Или съм претръпнала от употребата и до момента или ако е прясна ме оставя безучастна - не мога да нацеля нещо, което да ме грабне. (Една приятелка казва в такива случаи - търся си МУЗА. Или МУЗ. :) ). С книгите и филмите - аналогично. Ще излезе че Догвил е най-силното нещо, което ми се е случвало последните 2 месеца, всичко останало- банички :))))). Като гледах Stranger than fiction, точно така си помислих - рецензиите и препоръките в блог бг бяха по вълнуващи от филма..
пп2: нищо не можах да измъкна за кончетата все още :))).
ох, стана ми смешно като го написах. С теб си разменяме любезности по безкрайно забавен начин и се запитах ей-сега, дали за страничния читател си личи, че те всъщност са съвсем искрени?Щото ние си знаем:)
Светът в розово? Аз? Хихихи...Ами може би понеже при мен ведрото настроение е наистина много слънчево, захилено ииии... сигурно се отразява на всичко.
На мен разните видове култура май ми помагат да си настройвам света на фокус, знам ли.
Догвил безспорно е ужасно силен и много сериозен филм. От тези, дето не можеш да забравиш дълго време. Но аз искрено се забавлявах със Stranger than fiction. Вероятно, защото съм по-филолог от необходимото и подобни заигравки със света на литературата са ми много близки по дух. Моментът, в който Дъстин Хофман започна да му задава всичките онези наглед налудничави въпроси за да разбере герой на какво точно произведение е, още ми топли душата:)
Да, права е приятелката ти - аз също често си търся МУЗ. Другата ми любима формулировка, която обаче съм установила, че е за напреднали читатели, е "Чувствам се като Маргарита - търся си майстора":)))))
Ще чакам за кончетатата:Р
цитирайСветът в розово? Аз? Хихихи...Ами може би понеже при мен ведрото настроение е наистина много слънчево, захилено ииии... сигурно се отразява на всичко.
На мен разните видове култура май ми помагат да си настройвам света на фокус, знам ли.
Догвил безспорно е ужасно силен и много сериозен филм. От тези, дето не можеш да забравиш дълго време. Но аз искрено се забавлявах със Stranger than fiction. Вероятно, защото съм по-филолог от необходимото и подобни заигравки със света на литературата са ми много близки по дух. Моментът, в който Дъстин Хофман започна да му задава всичките онези наглед налудничави въпроси за да разбере герой на какво точно произведение е, още ми топли душата:)
Да, права е приятелката ти - аз също често си търся МУЗ. Другата ми любима формулировка, която обаче съм установила, че е за напреднали читатели, е "Чувствам се като Маргарита - търся си майстора":)))))
Ще чакам за кончетатата:Р
Лятото и културата май са скарани по принцип, неслучайно и театрите спускат тогава кепенци...
Но е така, когато всички търчат като луди към близки и далечни морета, трудно е да размишляваш и беседваш с часове за елитарно изкуство...
цитирайНо е така, когато всички търчат като луди към близки и далечни морета, трудно е да размишляваш и беседваш с часове за елитарно изкуство...
просто културата е мигрираща твар и ходи там където й е публиката. А къде е публиката през лятото? Позна. Лятото е времето на фестивалите. И колкото по-крайморски, прохладно-планински и островни, толкова по-добре.
Не знам за елитарното изкуство - аз много не се вълнувам дали изкуството, което обсъждам е елитарно или напротив. Ако ме зарежда, замисля и променя, ако ми доставя удоволствие... значи всичко е наред:)
цитирайНе знам за елитарното изкуство - аз много не се вълнувам дали изкуството, което обсъждам е елитарно или напротив. Ако ме зарежда, замисля и променя, ако ми доставя удоволствие... значи всичко е наред:)
Имате ли дупка в пода, от която могат да излязат странни и неочаквани създания? Да сте усещали напоследък, че имате свръхсетивни способности?
Чувствате ли, че извънземни сили търсят контакт с вас?............... Определено това беше един от готините моменти във филма. :))))))))). И все пак това си остана филм за данъчен инспектор, който накрая си смени работата и се ожени... Няколкото свежи момента могат да се съберат в кратко превю :)...е добре и беше много, много стилно заснет. :). Разумът ми се възхищава, а сърцето ми мълчи.
Мне знам. Завиждам ти задето намираш толкова вдъхновение и фокус в изкуството. Аз виждам че нещо си има добри страни, но не чувствам тези добри страни. Не си пожелавам нищо. Поне напоследък. А ми се иска да почувствам :))). То е като събуждане от сън.
цитирайЧувствате ли, че извънземни сили търсят контакт с вас?............... Определено това беше един от готините моменти във филма. :))))))))). И все пак това си остана филм за данъчен инспектор, който накрая си смени работата и се ожени... Няколкото свежи момента могат да се съберат в кратко превю :)...е добре и беше много, много стилно заснет. :). Разумът ми се възхищава, а сърцето ми мълчи.
Мне знам. Завиждам ти задето намираш толкова вдъхновение и фокус в изкуството. Аз виждам че нещо си има добри страни, но не чувствам тези добри страни. Не си пожелавам нищо. Поне напоследък. А ми се иска да почувствам :))). То е като събуждане от сън.
Ще се събудиш, сигурна съм, просто трябва правилното нещо да се случи в правилния момент.
Чела ли си "Вино от глухарчета"?
цитирайЧела ли си "Вино от глухарчета"?
Лятото си е отпускарски период, прав си, през август София е празна все едно е паднала бомба. :) Но честно казано е много тъпо дето театрите затварят. Има достатъчно много вечери, когато ти се гледа нещо най-малко за да се утешиш, че отпуската ти е минала или няма да почне скоро, а няма какво да се гледа никъде :). Особено се дразня на кинопрограмата, която лятно време редува Умирай трудно 16 с Костенурките нинджа :))))).
цитирайМарсианските хроники, талъсъмите, и разни кратки разкази - това е, което си спомням. :) Кое е беше Вино от глухарчета?
цитирайкоято ми е ужасно, ама ужасно любима. Нямам как да я разкажа. Потърси я някъде по сергиите със стари книги, защото не е преиздавана от много години. Това е нещо вълшебно.
цитирайСтранно! Мислех си, че не мога да изпитам чувства към някой колега, тъй като се познаваме доста добре и сме били заедно пет години. Даже на шега казвах: "Не било в тикви, та в кратуни". Разбирай- тогава не се получило, та сега ли с този акъл? Но за моя идненада получих не тръпка, а разбиване. Най-интересното е, че нищо особено не се случи, а само духовна близост. Приятелски разговори, танци и внимание!
Сигурно е тлеело някъде дълбоко, съхранено прекрасно чувство.
цитирайСигурно е тлеело някъде дълбоко, съхранено прекрасно чувство.
много неща мога да ти препоръчам срещу апатия. Но пък те са чисто субективни и ефектът им е относителен. Принципно активните спортове действат като естествен наркотик и стимулират производството на ендорфин. Едва ли играеш футбол и баскет, но пък може би караш байк по стръмни горски пътеки или се катериш по чукари :)
Друго, което мен винаги ме оправя е препрочитането на някоя от книгите на Уилям Уортън, взирането в небето/звездите, докато лежа на някоя ливада (или плуващ по гръб с уши под водата) и неомръзващият ми Безкрайна Синева на Бесон.
Но се сещам за едно средство, което при всеки действа чудесно по своеобразен начин - псилоцибните гъби. Ефектът е описан от Станислав Гроф в книгите му по трансперсонална психология. Най-често се случва пълна деперсонификация и усещане за хармония и океански екстаз (каквото усеща бебето в утробата). Не съм фен на честата употреба на опиати, защото си е форма на ескейпизъм, но гъбите ме печелят поради това, че тотално отварят съзнанието. Пътувам с тях веднъж годишно, което ми стига. Така или иначе съм хронично надрусан с щастие.
Освен за капак лично да те почерпя с едно стихче на Бодлер и една импресия. Дано подействат :)
http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=48158
http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=44178
цитирайДруго, което мен винаги ме оправя е препрочитането на някоя от книгите на Уилям Уортън, взирането в небето/звездите, докато лежа на някоя ливада (или плуващ по гръб с уши под водата) и неомръзващият ми Безкрайна Синева на Бесон.
Но се сещам за едно средство, което при всеки действа чудесно по своеобразен начин - псилоцибните гъби. Ефектът е описан от Станислав Гроф в книгите му по трансперсонална психология. Най-често се случва пълна деперсонификация и усещане за хармония и океански екстаз (каквото усеща бебето в утробата). Не съм фен на честата употреба на опиати, защото си е форма на ескейпизъм, но гъбите ме печелят поради това, че тотално отварят съзнанието. Пътувам с тях веднъж годишно, което ми стига. Така или иначе съм хронично надрусан с щастие.
Освен за капак лично да те почерпя с едно стихче на Бодлер и една импресия. Дано подействат :)
http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=48158
http://nav.blog.bg/viewpost.php?id=44178
Това беше яко :)))). Искам да кажа - целият коментар и най-вече искреността му :). Активните спортове са добро нещо, гласувам с две ръце за. Уилям Уортън не е от моята кръвна група но пък има много други автори. Гъбите ме хвърлиха в тъч, в джаза или някъде там :)). Не точно заради идеята, че разни вещества могат да влияят по един или друг начин. Тъз' идея ми е позната. По скоро от идеята да лекувам апатията с деперсонификация, разпадане. Да съм концентрирано себе си е единственото което наистина мога и ми иде отвътре. Сега да взема да го захвърля... мне знам... от друга страна понякога ми писва да бъда себе си...
Всеки случай обмислям. :)))))
А виж линковете са абсолютно прекрасни - благодаря, благодаря много :).
цитирайВсеки случай обмислям. :)))))
А виж линковете са абсолютно прекрасни - благодаря, благодаря много :).
Гъбите, за разлика от Уортън, винаги провокират реакция. Те са един от най-динамичните способи за отваряне на съзнанието. Деперсонификацията идва нещо като засилка. След нея си още повече себе си, по-ярко, мотивирано и искащо. Затова си мисля, че са добро средство срещу апатия.
Друг метод е да чуеш парадигмата на Нав за живота като непосилно щастие. След две бири и час приказки ефектът върху слушателите варира от раздвижващо съзнанието удивление до екстатично замайване и усещане за всевъзможност :))
цитирайДруг метод е да чуеш парадигмата на Нав за живота като непосилно щастие. След две бири и час приказки ефектът върху слушателите варира от раздвижващо съзнанието удивление до екстатично замайване и усещане за всевъзможност :))
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8786