Постинг
05.07.2007 17:17 -
Сигурност
Той сънува лодки на сушата,
вън на прашния път.
Лодки в червено, зелено.
Скрити вторични очертания.
Точно зад оградата,
при завоя.
Всеки ден мечтае да замине.
Но не сънува всеки ден
тези червени лодки..
И е така препълнен с отговорности.
Рисува сънищата си
и ги продава
за колкото успее -
извън това, което всеки ден,
печели за семейството си,
на работа във центъра.
И някак си усеща:
дори да си купи нова кола,
дори да си купи Голяма Червена Лодка,
никога няма да замине
от тази улица.
хубаво!
цитирайТука пак ще проведем оня диалог, в който едната, в случая аз, обяснява на другата колко харесва писането й:))))))))
Прегръдка, пък.
цитирайПрегръдка, пък.
Много ми харесва да ме харесват :))))).
цитирайИзборът не винаги е лесен, особено ако човек е по-нерешителен и обвързан с нещата от "улицата".
Определено ме накара да се замисля и да го прочета отново!
Прекрасно си го написала!
Поздравления!
цитирайОпределено ме накара да се замисля и да го прочета отново!
Прекрасно си го написала!
Поздравления!
изборът е сложен. Понякога ми се струва обаче че някак си го отлагаме този избор. Ей така просто защото нямаме право? или сила? да избираме в момента, или кой знае защо, един вид, всеки друг трябва да вземе този избор само не и аз.
цитирай Много тъжно. Май и аз няма да замина. Спомних си, че съм снимал лодки на брега.
цитирайСнимала съм спрели коне,
заспали щъркели в гнездата им,
коли и каруци оставени на пътя..
Снимала съм победени боксьори,
Учени в магазини за дрехи,
Счупени микроскопи, стари компютри на бейсик...
Тъжни деца, които не обичат сладолед
и също по цял ден гледат телевизия..
Гледам в огледалото и снимам себе си.
Опитвам се да уловя душата,
в приятно подредена снимка
Изрязвам всички ъгълчета в цвят.
Петната ретуширам.
И в меки сиви полутонове
се публикувам...
Нима никога няма да замина от тази улица?
цитирайзаспали щъркели в гнездата им,
коли и каруци оставени на пътя..
Снимала съм победени боксьори,
Учени в магазини за дрехи,
Счупени микроскопи, стари компютри на бейсик...
Тъжни деца, които не обичат сладолед
и също по цял ден гледат телевизия..
Гледам в огледалото и снимам себе си.
Опитвам се да уловя душата,
в приятно подредена снимка
Изрязвам всички ъгълчета в цвят.
Петната ретуширам.
И в меки сиви полутонове
се публикувам...
Нима никога няма да замина от тази улица?
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8786