Стихове няма да пиша,

и нека е слънцето хладно и есенно.

С тихо прещракване

хоризонтът намества лицето си

в рамката

и разкрива съвсем неочаквани пътища

в композиция.

Нови врати и възможности.

Стихове няма да пиша -

подобно на летните бъчви

преди ферментация.

препълнена от събития

случени или предвкусени.

Чувствата

в бясно кресчендо издигнати.

Стихове няма да пиша.

С очите превързани

Без вкус и без мирис

Потъвам в зеленото диво.

Единствено пулсът препуска

Няма да пиша.

Ще слушам.