Постинг
30.08.2007 10:21 -
- И няма к'во да ми плачеш по телефона.
- И няма к"во да ми плачеш по телефона. Станалото - станало
Ако искаш се жени за нея...
Леле какви неща чува човек сутрин докато си щъка по улицата! Тайничко поглеждам говорещия - костюмиран, средна възраст, нервно крачи по тротоара. Даааа, бизнесът настрана, женитбата е друго нещо.
В мен се събуди бойният читател на детективски романи и бодро взе да прехвърля възможностите. Значи след като ще се жени за Нея, значи Той е Той. Така де. Сега, той плаче по телефона. Защо плаче? И плаче ли, или просто това е пресилено манипулативно - възпитателно изказване от страна на костюмирания мъж... По принцип мъжете не плачат. И винаги съм си мислела, че е е въпрос на чест за тях, сами да си решат ще се женят ли и за кого и кога... Не - нененене - да започнем отначало. Значи щом обсъждат нещо толкова лично тия двамата са баща и син.... или братя.... или много много близки приятели. Единият е решил да се жени, сега горчиво съжалява за решението си и звъни рано сутрин на приятеля си да му поплаче по телефона. Ехааа, аз направо гейове ги изкарах. Не прилича. По-скоро са баща и син или по-голям и по-малък брат. И сега единият не иска да се жени, а явно трябва. Сигурно тя е бременна. Макар че днес това въобще не е основание... И той всъщност харесва друга, обаче - ето сега, като е бременна... Или тя е влюбена в друг, обаче ето на сега, бременна е, и ще се женят. Малиии - сапунка. Не, така не ми харесва. По добре така: примерно на него му предлагат петгодишен договор в Лондон, а тя не иска да замине. И сега се чудят има ли смисъл да се женят. Макар че не се връзва - какво толкова е това, което е станало, че човекът казва "Станалото - станало." Тя му е изневерила докато го е чакала 5 години да се върне от Лондон и той сега се чуди дали да се женят все пак...
Улисана в мисли за неща, които не са моя работа стигнах до Чушковата улица. Тук пак мирише на печени чушки...
Това политиката е просто нещо - избираш си политик за някакви си 4 години и ако много те дразни може и по-рано да го смениш... Виждаш го политика чат пат по телевизията, но нямате обща спалня и баня нито роднини и приятели и някакви розови очаквания... А женитбата е сложно. За мъжете - особено. Те, неясно защо си въобразяват, че тя е нещо окончателно - до живот. Днес при напълно легалните скоростни разводи, предбрачните договори и възможностите всеки сам да издържа себе си и дори децата си... Но всъщност мъжете са много романтични...
Ей, хора, дръжте се! Идва сезонът на сватбите...
Ако искаш се жени за нея...
Леле какви неща чува човек сутрин докато си щъка по улицата! Тайничко поглеждам говорещия - костюмиран, средна възраст, нервно крачи по тротоара. Даааа, бизнесът настрана, женитбата е друго нещо.
В мен се събуди бойният читател на детективски романи и бодро взе да прехвърля възможностите. Значи след като ще се жени за Нея, значи Той е Той. Така де. Сега, той плаче по телефона. Защо плаче? И плаче ли, или просто това е пресилено манипулативно - възпитателно изказване от страна на костюмирания мъж... По принцип мъжете не плачат. И винаги съм си мислела, че е е въпрос на чест за тях, сами да си решат ще се женят ли и за кого и кога... Не - нененене - да започнем отначало. Значи щом обсъждат нещо толкова лично тия двамата са баща и син.... или братя.... или много много близки приятели. Единият е решил да се жени, сега горчиво съжалява за решението си и звъни рано сутрин на приятеля си да му поплаче по телефона. Ехааа, аз направо гейове ги изкарах. Не прилича. По-скоро са баща и син или по-голям и по-малък брат. И сега единият не иска да се жени, а явно трябва. Сигурно тя е бременна. Макар че днес това въобще не е основание... И той всъщност харесва друга, обаче - ето сега, като е бременна... Или тя е влюбена в друг, обаче ето на сега, бременна е, и ще се женят. Малиии - сапунка. Не, така не ми харесва. По добре така: примерно на него му предлагат петгодишен договор в Лондон, а тя не иска да замине. И сега се чудят има ли смисъл да се женят. Макар че не се връзва - какво толкова е това, което е станало, че човекът казва "Станалото - станало." Тя му е изневерила докато го е чакала 5 години да се върне от Лондон и той сега се чуди дали да се женят все пак...
Улисана в мисли за неща, които не са моя работа стигнах до Чушковата улица. Тук пак мирише на печени чушки...
Това политиката е просто нещо - избираш си политик за някакви си 4 години и ако много те дразни може и по-рано да го смениш... Виждаш го политика чат пат по телевизията, но нямате обща спалня и баня нито роднини и приятели и някакви розови очаквания... А женитбата е сложно. За мъжете - особено. Те, неясно защо си въобразяват, че тя е нещо окончателно - до живот. Днес при напълно легалните скоростни разводи, предбрачните договори и възможностите всеки сам да издържа себе си и дори децата си... Но всъщност мъжете са много романтични...
Ей, хора, дръжте се! Идва сезонът на сватбите...
да... за този ъикенд ми се очертават три сватби :)
цитирайСега след отпуски и ваканции е моментът с разчистването на сметките :)))))))
цитирайСпоред мен нещата не опират толкова до страх от самия брак, колкото от абсолютното нежелание за поемане на отговорност, от това, че може да се наложи да не мислиш единствено само за собственото си трибуквие, което отглеждат с много любов и нежност ;)
"Така ми е добре, така ми е добре..." до това се свежда и романтиката им :)
цитирай"Така ми е добре, така ми е добре..." до това се свежда и романтиката им :)
Егоизмът си е аргумент, особено ако никога не ти се е случвало да мислиш и за някой друг освен за себе си. Обаче поначало хората са добри, така ми се струва, но ужасно неуверени. Нне могат да си представят че някои толкова ги харесва че би ги търпял в дома си известно време :))))))))).
цитирайЕто тук виждам страха да си позволиш да покажеш поне малко от доброто, което е в теб. Да дариш от него без страх, че може да бъдеш ограбен.
цитирайно какво да се прави висчки сме такива каквито можем да бъдем и някак си трябва да се приемаме.
цитирай
7.
анонимен -
Щом идва сезонът на сватбите е време ...
01.09.2007 17:23
01.09.2007 17:23
Щом идва сезонът на сватбите е време да нарамя пушка и да отивам да обирам мандри :-))))
цитирайТака е, време е ... и колко е хубаво човек да е предварително информиран :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8786