Предложиха ми хубава нова работа.

             Обичам да ми предлагат работа. Особено преди да съм почнала да търся. Особено хора, на чието мнение държа и които харесвам.

             Въобще определено ми харесва ситуацията с пазара на работна ръка в България. Харесват ми виртуалните трудови борси и инструкциите за автобиографии. 400 нови обяви дневно. Възможност за избор. Информацията за всички и всеки. Харесват ми личните и фирмените сайтове с подробни представяния. Кой си ти и какво можеш, но също и кой е този, за който би могъл да работиш. А най-много ми харесва, че освен, че работодателят избира работника,  и работникът избира работодателя си. За отношенията в работното място това сериозно облекчава нещата.

               Една голяма част от живота на човек минава на работа. Особено в София към днешна дата – 9 часа си на работа, 2 часа пътуваш между различни средно задръстени точки и 8 часа спиш... остават ти жалките 5 часа, в които да сместиш всички лични чувства, интереси и желания.  Е добре, и упорито почиваш в обедната почивка, и разбира се, кой ти спи 8 часа, то „от сън спомен няма.” И и минутките се пестят ... И все пак 9 часа, в които си на разположение на работодателя си са си 9 часа. Затова работодателят и работата ти трябва да ти носят положителни емоции. Щото радостта от цифричките на месечния фиш трае няколко  часа. Ясно е – работиш – получваш месечен фиш, не работиш не получаваш месечен фиш, (изключваме случаите на откровени измамници и фалиращи държавни предприятия.) Т.е. ситуацията днес е, че работата и заплатата се подразбират от самосебе си, въпросите са каква работа и колко е заплатата.

               Това много дразни някои работодатели, забелязала съм. За тях, щом получаваш пари, няма място за въпроси и претенции. Човекът е стока, купена, платена стока, която изкарва месечна норма. И да бъде благодарен ако изобщо получава някакво осигуряване. Имах работодател, който казваше при всяка една възможност – ТИ НИКОГА ПРИ НИКАКЪВ ПОВОД НЕ МОЖЕШ ДА СЕ СРАВНЯВАШ С МЕН. АЗ СЪМ ПОСТИГНАЛ ТОЛКОВА МНОГО. Гледах го – два пъти повъзрастен, три пъти по тежък, с четири пъти повече отговорности и десет пъти по висок месечен доход... противоположен пол и тотално различен начин на мислене и на живот и се чудех, какво според него бих тръгнала да сравнявам?  Досещах се, че идеята му е, да не се оспорва нищо от думите му.  Натъртването на това колко е несравним му доставяше необикновена радост. Тая реплика, като я кажеше важно на някой колега и постигаше интересни ефекти. Във фирмата текучеството биеше рекордите на Гинес. Всяка дейност се извършваше минумум по два пъти, щото не се знаеше кой и кога е направил нещо, хората напускаха и си изхвърляха телефоните, та затова после нещата се дублираха уместно или не съвсем. Зловещата истина е, че ако не се държиш нормално с персонала си, няма и да имаш нормален персонал.

             Въобще да управляваш хора е въпрос на умение. А да ги управляваш така, че да дават от себе си и да са доволни освен това, е висш пилотаж, който малко работодатели владеят. Не е въпросът в парите. Не само. Това е смесица от взаимно уважение, успешно завършени дейности и проекти, и възможности за промяна и развитие за всички участници в процеса...

                Предполагам, идеята е, че политиците би трябвало да са много добри работодатели, който биха искали да сътворят чуден, успешен проект, спечелвайки пазара с поверената им фирма... Въздъхам и потръпвам...

 

Не сте посредствена!

Хвани направи нещо стойностно(или поне почни да работиш в тази насока),вместо да се вайкаш колко е несправедлив живота.Човек е роден да прогресира.В противен случай ситуацията ще остане завинаги безнадеждна.Нещата са такива,каквито са и не се променят така
:)

Отношенията работодател-работник са на изчерпване :-)

Едно време наистина работоникът е бил стока, вече не е. Ако четеш фантастика, в "Краят на дъгата" между са представени т.нар. "съдружия", които показват накъде отиват нещата.

тъкмо прочетох пост ти:
"Който пише сложно и завъртяно, не е умен" и коментарите към него, и видях втория си коментар днес. Интересно е при теб. :)

честно, не разбрах какво искаш да ми кажеш - да не се вайкам, да прогресирам, защото ситуацията ще остане безнадеждна или че "Нещата са такива, каквито са и не се променят така."

Заинтригува ме, благодаря. :).

И двете или/или са едно и също нещо.Имах предвид също и да се опиташ положителното мислене да заема по-голяма част в ежедневието ти.

Раздвоявам се в желанията си. От една страна прекрасно е, че си така положително настроен, както и мен съветваш да бъда. От друга страна не мисля, че "Човек е роден да прогресира. В противен случай ситуацията ще остане завинаги безнадеждна." е равносилно на "Нещата са такива, каквито са и не се променят така" По скоро са напълно обратни по смисъл. Според мен. Изглежда с теб напълно не се разбираме.

А за пожеланията и съветите благодаря.

az samo 6te dobavia tuka edna mudrost-
tainata e da ima6 zdrav kolektiv e ne da komandva6,a da rukovodi6!!
Dano pove4e rukovoditeli da nameri6 v bude6tite si rabotni mesta..USPEXI:)

като начало на разсъждения в тази посока и представяне на своя позиция - много добре!!
... Трябва само да продължиш - в смисъл, че ще ми бъде интересно, след такова начало, какво следва! ;)))

Поздрави, Усмивке! ;)*

не разбрах дали си приела, но ще си кажеш :)

според мен е човек да има възможности и предложения. Също да знае какво иска да постигне и да не се примирява, а да гони високи цели.
Поздрави за постинга. На мене ми хареса и напълно одобрявам критиката ти към тези несправедливости.
Успех!!!