Нетърпелива съм.

Съвсем нетърпелива.

Избързвам досущ като часовника на китката ми.

Не е започнало, а аз наум завършвам.

Не е живяно още, а забравено е утрото.

И искам всичко. Просто всичко искам-

да го усетя и да го забравя после.

Танцувайте девойки по поляните

на лятното слънцестоене.

Валете дъждове като сълзи

и замразете нетърпението

                                зимни бури...

Предчувствие за пролет и за цвят

и облаци покриващи луната.

Живея сто живота във един.

Нетърпелива съм.

Излишни оправдания.

Пропуснатото просто е пропуснато.

Но и това, в което си препускал

се таи

като шушулка лед.

Не можем да изпием всички чаши.

Приемам се – така нетърпелива.

Да бъде ден.

След него друг.

И пак. И пак.