Чудя се.
Може ли правителството да се размотава още 1 месец? Лежерно, без да прави отстъпки, без да преговаря? С тайната надежда, че стачката ще умре самостоятелно. Затваряме стачката между два вестника и четири улици. И гладните учители още по-гладни ще се завърнат в класните стаи. Понеже би трябвало да няма къде другаде да се завърнат.
Не мога да избягам от спомена за Виденовата зима.
Но тогава във Виденовата зима имаше Костов. Костов на син кон и ледената принцеса Надежда Михайлова. Имаше една ламя. А сега няма никой, никакъв юнак. И змеят е триглав, оригва се и подминава.
Чудя се.
Можеше ли да се избегне тази ситуация? Стачката можеше ли да бъде избегната с разумни предложения и нормални разговори? С навременни промени и подобрения? Не с реформи тип миражи и нахилени заплахи за съкращения, а просто със смислени управленски решения?
Чудя се.
На кого служи министерството на образованието? На учителите – които тотално презира и игнорира. Или на родителите, които плащат данъците и които то лъже в очите. Или на някакви политически интереси и фондове. Или на някакви възвишени идеи за по добро бъдеще - някъде между Супер Боровец и непостроените детски градини.... Едно е сигурно – на когото и да служи МОН той е некадърен, посредствен работник....
Чудя се.
Защо, когато са налице явни грешки, непрофесионализъм и пълно неразбиране на ситуацията няма никакви последствия. Имаше един виц за бабичката живееща срещу публичния дом. Всяка сутрин тя докладвала на съседките си кой е бил в дома: друговерски свещеници, равини, съдии, влиятелни семейни хора. После радостно изтъквала, че вътре се случват всякакви ужасяващи оргии. Но една сутрин съседката и казала, че в дома е влязъл нейният собствен свещеник. „Момичетата сигурно са се изповядвали” рекла бабичката – „Отец Иван е толкова добър човек.” Та и нашите политици всичките до един са толкова добри хора. Съвсем случайно нагазили в мръсните води на учителското недоволство...
Чудя се.
Разни неща се чудя.
Но това е от времето.
