И все пак вървя по тънкото ръбче 
на тротоара.
Мисля си за Пътя 
без да съм Дзен Будист.
И това е нормално - в София
улиците не са безопасно място 
за разсеяни пешеходци...
Не е Дзен да срещнеш шофьор 
в някоя тъмна улица...
И даже никакво дао не е.
Всъщност просто линии,
които свързват местата:
тези, на които бях, 
с тези, в които отивам - 
транспортни  артерии
в един голям 
и небезпасен организъм.
Разминаваме погледи
и очи разминаваме 
в сложна траектория
препятстваща сблъсъците
в Пътя.
Улиците свързват спомените. 
Номерирани.
Внимателно чакащи
зеленото на завоя.
Или миналото с бъдещето -
тъкмо по бордюрa
на тротоара.

За добро да е!

и специални поздрави :)