Днес я открих отново! :)
Бързо да се определя с темата, че който не го интересува (темата) да не чете. Животът е кратък!
Та: Най-общо - тълкуване на източни философии. Топлата вода :).
Щото тая сутрин се разхождах  на път за ...хм... не казвам.... и се сетих за една фраза в салона по карате на сестричката. Там нали се сещате има разни мъдри мисли на разни велики сенсеи и вековен опит на други хора налепени като тапетчета по стените. Интересното е, че момичетата почват първо с тапетчетата, а момчетата най-много искат да играят кумите.  В началото. После ролите се разменят: Момчетата четат листчетата и коментират, а момичетата се мъчат да се доказват.  И чак накрая всеки почва да прави това в което е добър, и което му се иска, и което обикновено не зависи толкова от пола. Но по темата - там има интересни фрази.
Примерно:
Животът е като маргаритка - кой знае кога ще изпадат листата му?
или:
Животът е като река - престанеш ли да гребеш, ще те отнесе назад.
или:
Мисли за ръцете и краката на противника като за мечове.

Обаче аз се сетих за тази:
Всички грешки идват от невнимание.
(Нали ви казвам, че е за топлата вода.)
Изтълкувах си го най-общо така: Всички грешки идват, когато не внимаваш, т.е не мислиш за това, което правиш.
И бинго! като си направиш статистиката излиза, че ужасно голяма част от времето си човек не мисли за това, което прави.
Даже много прочути хора са били известни с това, че не мислят за това което правят - примерно Наполеон. Ако правилно си спомням той е можел да мисли едновременно за: разговора, който води; яденето, което яде и шахът, на който играе. Т.е. май той не е мислел за нито едно от трите.
Та това ми заприлича на една от йогиските философии, която гласи, че е необходимо пълно осъзнаване на човека във всеки един момент. Т.е. нужно е непрекъснато да осъзнаваш действията и себе си. Когато се разхождаш - разхождаш се и присъстваш по пътя. Когато говориш - присъстваш в разговора без да се пускаш на автомат. Когато мислиш - не оставяш външното да те разсейва. Когато ядеш, пиеш - се наслаждаваш. Или просто усещаш. Когато правиш секс... хм ... не казвам :)))))))).
И пр. и пр.
Т.е. ето защо е необходима концентрацията и медитацията. Според мен е адски уморително да присъстващ непрекъснато в това, което правиш.  Особено, когато край теб има много интересни неща. И за да не се разсейваш непрекъснато трябва да си отделиш време за медитация и концентрация, време  в което да си се разсееш на воля. Да присъстваш само в мислите си.
За да може в останалото време да присъстваш там, където си.

Абе мисля си просто ....

мииииии на мен мисленето много ми пречи - в този случай казвам - сърце на преден план - умът - отдалечен.
чувстването напоследък ми е превесно :)

е много продуктивно :))))))))))))).
Дай боже всекиму дето се казва :)))))))))))))

и толкова!
А как иначе ще оцелееш!
Поздрави!

не съм й навит на тая версия :) пълното осъзнаване е практически невъзможно, също както и пълното съвършенство; това са утопии; освен, че е невъзможно - не е и нужно, поне за мен; чувствам си се прекрасно така, неосъзнат и несъвършен :)

виж, йогите, каратистите, задремалите нирвани и всички онези източни смехории са съвсем друга тема; добре, че ни има нас, християните, за да вървят и те подире ни, напред по пътеката :)

100% винаги са били само теоретична стойност и никога реалност... особено пък ако говорим за разни духовно усъвършенстващи идеи. Впрочем ти на 100% ли се чувстваш прекрасно? И не ти се иска никакво развитие на никъде?
Но паралелът с християнството ме навежда на разни мисли. Там постулатът като че ли гласи - не е нужно да мислиш за нищо друго ако мислиш за бог. :))))))))). Хихихи, заяждам се :) толкова категорично отрече източните философии че не можах да се сдържа :))))).

християнството не е идеологическа дисциплина :) нито пък е философско учение;
като отидеш в храма, там никой няма да те накара да си качиш левия крак на главата до дясното ухо, за да се почувстваш добре :)

адекватен отговор на това какво ми се иска не мога да ти дам, за съжаление; сигурно днес мога да кажа едно, утре - друго; и едното, и другото със сигурност биха били близки и свързани взаимно неща, но съвсем различни едно от друго; то е сякаш да те попита някой защо предпочиташ цивилизацията пред варварството, и ти - въпреки интелигентността си със сигурност би се затруднила да му отговориш адекватно; особено пък ако всяка сутрин този някой ти задава този въпрос; сигурно би му отговорила нещо от рода на "ами имам много шкафове с книги и музика", или "имам чешма с топла и студена вода", или пък "имам компютър и бясна връзка с интернет";
нито един от отговорите ти обаче няма да бъде силно завладяващ с убедителността си, и не за друго, а защото адекватният отговор на този въпрос е практически невъзможен; а можеш и просто да отговориш ей така, като мен - "ами защото се чувстваш прекрасно";
и пак няма да те разберат :))))

За това тройното кръстене пред иконите, и паричките подпихнати по обкова? С броениците и молитвите сутрин и вечер и преди ядене... И това с дългите списъци с поменници и имена в литургиите за здраве? мутренските параклиси? И това с бабичките дето обират свещите веднага след запалване, та да не се хаби материала...
Иначе е много хубаво, че виждаш главно красивата страна на нещата - богът нарисуван на купола, резбования олтар, любовта към хората и към света, притчите за грешките и прошките... И аз предпочитам тази страна, но най-обичам да гледам цялостната картинка :)))))))
адекватния отговор на това защо предпочитам цивилизацията е един единствен за мен - заради цената на човешкия живот - като физически такъв. Смятам че към днешна дата тази цена е сравнително висока и продължава да расте :)))). Т.е. животът е все повече пазен. Иначе разните дребни удоволствия може да си ги намери човек навсякъде и по всяко време.
:))))))))))))))))
и аз мога да се изразявам категорично ако поискам :))))) особено като се чувствам прекрасно :))))))))

за многоликото говоря, правилно си ме разбрала :)
аз лично нямам нищо против многото му лица, които си се опитала да изброиш, и тъкмо сед тях съм си избрал моето - такова, каквото го предпочитам;

днешният ти отговор за "цивилизацията" със сигурност се различава от вчерашния така, както утрешния ти отговор от днешния; човешкият живот няма цена - това тук ти го казвам само като мое мнение, нищо повече; твоят живот няма цена за мен; и обратно, ако предпочиташ :) не може да се каже, че твоят живот е по-ценен от моя; и обратно, пак :)) това е Дар Божи, и не може да расте или да намалява нещо, което го няма;

колко струва моят живот? петдесет лева? двеста евро? по курс купува или по курс продава? като остаряваш, по-евтин ли си, или вървиш в крак с инфлацията? един папагал като моя струва трийсет лева, но пък всички врабчета са безплатни, и аз много повече ги обичам;

да се изразяваш категорично е добре; значи има нещо християнско у теб, но това със сигурност не са удоволствията; а ако искаш, сега можеш да ми върнеш друг пас, малко по-убедителен :)

Днес избирам да пия кафе, утре-чай. Днес избирам да виждам някои неща в розово, други в черно... Днес избирам да съм кон с капаци, утре ще пробвам толерантното на вкус... Или няма. :))).
А виж отговорът ми за цивилизацията е по-скоро обективен отколкото субективен. Цената на живота е..... средна. Осреднен показател. :). И се пресмята според това каква ценност е живота в едно общество. Примерно доколко сигурява то: старите, болните, гладните и различно мислещите, и какви възможности за развитие на хората дава. И сравнено с първобитно общинния строй, римската империя, византийската държава, средновеквие,развит феодализъм, или ранен капитализъм... ами цената се покачва :).
Да се изразяваш категорично, не е добре :). По добре е да оставяш възможност на опонента да те изнаненада :). Не е добре да се боиш от чуди аргументи...
Добре е да действаш категирично, когато се налага. :))).
Още рецепти за готвене ще си разменяме ли?

предавам се