Постинг
08.11.2007 09:58 -
Фиттинг.
Автор: mattea
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1080 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 08.11.2007 11:31
Прочетен: 1080 Коментари: 6 Гласове:
0
Последна промяна: 08.11.2007 11:31
Фиттинг е една водопроводна част със специфична форма, която свързва две други части. Ключът е във формата на частта - ако е с друга форма тя няма да може да изпълнява отредената и роля.
Нормално е, в една екипна среда частите да се нагласят една спрямо друга и хората да заемат определената им форма. Но е тъпо, да гледаш на хората около себе си като части, които трябва да заемат желаната от теб форма.
Баща ми разказва, че понякога животът прилича на тунел. Човек застава пред тунела в своята собствена уникалност и почва да се търкаля напред. Но за да премине през всички местенца в тунела, блъзкайки се през по тезните места и резките завои, той отчупва парченца от себе си ... И на края на живота си излиза от тунела. Като гюле.
Пък аз си мисля... (Мислещ ден ми е днес...)
И не разбирам. Къде е граничната точка?
Кога се случва това? Кога чудесната картина с идеално напаснати части от пъзела, се превръща в двумерно изображение, цветен воал пред реалния свят. Сън, който поставяме пред очите си, за да не гледат те надалеч. Резен от света, удобен за анализ с чисти крайни стойности... И все пак само резен.
И какво правим с упорито непасващите парчета?
Еталон - щампа - маска - печат ... идиотския стремеж към съвършения образ... Парчета fitнати едно в друго за да се получи... какво? Роли. Схеми. Вариации.
И какво става като излезеш от тунела?
Виждаме ли едни и същи звезди? Едни същи пътеки? Червеното, червено ли е и за теб и за мен?
Трябва да вървя.
Нормално е, в една екипна среда частите да се нагласят една спрямо друга и хората да заемат определената им форма. Но е тъпо, да гледаш на хората около себе си като части, които трябва да заемат желаната от теб форма.
Баща ми разказва, че понякога животът прилича на тунел. Човек застава пред тунела в своята собствена уникалност и почва да се търкаля напред. Но за да премине през всички местенца в тунела, блъзкайки се през по тезните места и резките завои, той отчупва парченца от себе си ... И на края на живота си излиза от тунела. Като гюле.
Пък аз си мисля... (Мислещ ден ми е днес...)
И не разбирам. Къде е граничната точка?
Кога се случва това? Кога чудесната картина с идеално напаснати части от пъзела, се превръща в двумерно изображение, цветен воал пред реалния свят. Сън, който поставяме пред очите си, за да не гледат те надалеч. Резен от света, удобен за анализ с чисти крайни стойности... И все пак само резен.
И какво правим с упорито непасващите парчета?
Еталон - щампа - маска - печат ... идиотския стремеж към съвършения образ... Парчета fitнати едно в друго за да се получи... какво? Роли. Схеми. Вариации.
И какво става като излезеш от тунела?
Виждаме ли едни и същи звезди? Едни същи пътеки? Червеното, червено ли е и за теб и за мен?
Трябва да вървя.
1.
анонимен -
хм..аз пък
08.11.2007 15:31
08.11.2007 15:31
съм такъв ръб,че най-вероятно и след преминаването на целия тунел пак ще съм нещо далече от идеалната форма на гюлле..
много ме развесели,благодаря ти!!!
цитираймного ме развесели,благодаря ти!!!
2.
анонимен -
Ники
08.11.2007 22:46
08.11.2007 22:46
Споко, тебе не те виждам с времето да се приближаваш към средната стойност и идеалната форма на гюлетата :-) Няма сходимост и това си е :-)
цитирай
3.
анонимен -
фитинг
09.11.2007 11:22
09.11.2007 11:22
Да живеят ръбовете.... :))).
Ама така де...
цитирайАма така де...
Това беше много мило :)))).
дано да си прав :)
цитирайдано да си прав :)
А всъщност си прав :)))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 8786