Дъщеричката ми гледа "Белият зъб".
И разбира се това, което запомни от първия път беше законът на Дивата пустиня:
"Изяж или ще бъдеш изяден, убий, или ще бъдеш убит."
Струва ми се и аз бях запомнила първо това от книжката.
Проблемът с четиригодишните е, че хем всичко разбират, хем то съвсем не е всичко.
Цял следобед в колата тя измисляше нови закони - Излъжи, или ще бъдеш излъган, набий или ще бъдеш набит.... Все в тоя дух.
Аз обяснявах, подменях, манипулирах... Но обичай или ще бъдеш обичан... не е съвсем същото. Нито: Мрази - или ще бъдеш мразен. Нито: Карай другите да се страхуват - или теб ще карат. Нито побеждавай иначе ще бъдеш победен.
Родителите никога не остават безучастни.
Особено пред някое от лицата на истината.

От дума на дума установих, че въпреки всичко човечеството до днешен ден е направил огромен скок в мисленето си. 
Някак си средновековното мислене (стигнало почти до 20 ти век, и все още така характерно за българските политици ) гласи: Бъди господар на другите или те ще ти бъдат господари.
А вече няколко пъти чувам фразата: Бъди господар на себе си, или ще ти се намери господар. 
Има разлика нали :)))))).
Ахъм.
Щото как можеш да бъдеш нечий чужд господар? 
И какво значи да си господар?
Може ли да се сравнят два живота? 

Та мисля си - как много хора все се натискат да бъдат господари. Да казват, да разпределят, да изискват и да награждават. А впрочем да се поставиш в позицията на оценител не е никак трудно. Достатъчно е просто да кажеш "Браво!" и хоп - ти вече оценяваш нещо чуждо - труд, дело, резултат. (И все пак масово се предпочита репликата - "е това вече е адски тъпо." Да оцениш, но и да покажеш, че ти си отгоре.) Но оценителят не е особено привлекателен като позиция. Оценителят пише писмо да вестниците, излива справедливия си гняв... и после вестниците ги отпечатват.  И после пак ги отпечатват...  И уж за да променят нещата хората търсят власт. Над вестниците. Над другите хора. Над поне някой друг. Власт като роля в обществото- данъчен, полицай, прокурор, политик лекар, учител, строител. Власт в семейството. Патриархат, матриархат, почитание на предците... Власт, която да запълва времето. Власт, в която се казва на другите какви да бъдат, за да не може властимащия никога, при никакви обстоятелства да бъде ... себе си.

В някои къщи хората никога не се оглеждат. В очите.

Някой ден човешките общества може да стигнат до swarm intelligence, както мравките :-) Никой да не взема решения "на едро", които влияят на голяма част от съдбата на мравуняка, а промените в обществото като цяло да са резултат от много на брой малки решения, които всяка индивидуалната мравка взема. Ако звучи като капитализъм и демокрация - така е, само не знам дали екстремния вариант към който отиваме век след век ще ни хареса :-)

Всяка мравка сама по себе си е доста добре програмирана да работи за доброто на мравуняка. Дали и ние не се програмираме в тази посока, чрез социалните норми? Вече имам сценарии за sci-fi роман :-)

яко :)))) Тъкмо ми се четеше нещо готино :))))).
Единственото, което не ми се харесва в мравките е, че не ги разбирам съвсем. И мравунякът ми се малее като краен резултат. Но пък може да не е краен резултат ами етап по пътя.. знам ли.

хората много обичат да им се прислужва :) заведенията на самообслужване са изключителна рядкост; колкото до конкретният въпрос - можеш много лесно да балансираш "Белия зъб", стига навреме да се сетиш с какво; до седмата си година хората не са отговорни за действията си пред Бога; отговорни са родителите им; оттам идва и онова, прословутото и общоприето, за "първите седем";
какъв ти е днешният отговор на въпроса за цивилизацията пред варварството? напиши го без бърза справка с предишните, ако може :)

:)))))))) много искаш да ме изкараш по многообразна и непостоянна, отколкото съм, с тези подвеждащи въпроси :) Без бързи справки с предишния отговор казваш :))). Амъ аз и преди казвах, че отговорът ми е по-скоро обективен отколкото субективен: цената на живота ... Тъй че това всеки път го извеждам без замисляне...
А то, наистина, дето се вика, малко разум да имаш, но навреме да ти дойде...