Казват че дължината на секундата 
е точно толкова, 
колкото изричането на "двадесет и едно" като фраза.
Точно толкова,
колкото приплъзването на хоризонта 
между два слънчеви лъча на залязващо слънце.
Събирам съвършените мигове в шепа.
Мигове на любов, мигове на война,
дори мигове на покой, озарени от съучастие.
Мигове на близост, мигове на самота
мигове, в които виеш под луната
или в съвършени проблясъци  
тъмнолилави криле 
прерязват облаците.
Докато преброиш на ум до две 
(ако ти е хрумнала подобна глупост) 
съвършеният миг е отминал. 
Картината се разпада на пиксели -
в брутален поантилизъм.
И цикълът се повтаря.

Нуждата да заявиш себе си
кара времето да тече.