Ето на това ми прилича живота понякога.
Събуждаш се сутрин и мяташ няколко топки във въздуха. А те бавно и артистично падат обратно в ръцете ти. Хвърляш целувки, а после те се връщат при теб. Подмяташ нагоре няколко дребни задължения, някоя средна отговорност или някоя цялостна визия за бъдещето. Някои бързи топчици падат веднага, а за други е нужно повечко време. Един ден, една седмица, може да е година...Ако ги хвърлиш умело, и се прицелиш, където трябва, топките във въздуха извършват чудеса. Безумно красиви фигури, светлинни паяжини и забележително елегантни отскоци. Ако ги хвърлиш набързо без много мислене, случва се още по-бързо топката да те перне по главата ... 
Някои хора обичат да хвърлят топките една по една, с точни гъвкави движения. Създават сложни съчетания и траектории. Следят концентрирано пътя на топката и никак не обичат да ги разсейват. После ги улавят внимателно, а въздухът посребрява от изплетената красота. Други грабват кошницата и намятват всички топки във въздуха една през друга. Правят десетина уговорки, които ведага след това отменят. Тичат и се премятат по сцената за да уловят падащите.. и ако са достатъчно бързи, успяват.
А и топките са своенравни. Някои траектории са непредвидими, а други макар идеално премислени се сблъскват в птици, облаци и нечии други падащи премети.
С една или много топки, яйца и пера, животът ми прилича на жонглране.
И просто трябва да хвърлиш топките във въздуха.  Шоуто трябва да продължи.

Ееех красиво си го описала, де да можех и аз така. Простичко, разбрано, без сложно произносими думи, за които хората да ровят по речниците. Само това с топките… (напоследък са ми болна тема). Да, и на мен живота доста често ми прилича на жонглиране (когато не ми прилича на престрелка или затвор) аз обаче си представям жонглирането със всичко друго но не и с топки - твърде удобни са, а и за това са направени. По- скоро си представям асортимента на нещата за мятане като, да речем, стоките в някой хоремаг или клошарска количка, бе нещо такова. И ако трябва да направя мисловна снимка на летежните елементи, то горе във въздуха се мотаят: стари чорапи, сметки за нещо си по много, ревящо наакано бебе, пазарски торби, три четири павета, буца асфалт, катаджия, колело от трамвай, един разбит нос, черешки от торта, дамски превръзки, шампоан против пърхот, клечки за уши, картофено пюре, вчерашни банички, билетчета, китка магданоз, телевизор забил на канал романтика, четири- пет бабички, чесън против уроки, кръпки за дънки, ябълков пай, щрудел- далеч от дома, двама кондуктори с отклонения, останалото от вчерашната риба и един банан за разкош.

ама тва е понеже съм видна гавраджийка:)

Mattea, сестро, шъ прощаваш, ама как да изкоментирам сериозно и по същество постинг, в който главно действащо лице са топките?!:)))))))))) Много ми е трудно.
А иначе си го написала прекрасно...

Един мръсен виц по тоя случай:
Начи Английската кралица минава да инспектира моряците, съблечени за целта голи на първата палуба. (защо и е да ги инспектира вицът не казва). Забелязва последен боцманът с плътно татуирани ръце, и сочен надпис на банана- "амам".
-Какво е това -амам? - пита заинтригувано кралицата.
- Ами госпожо..ъъъ.. то беше -амстердам...- ама сега остана само амам.

мда :)))))

Две топчета си вървяли и едното казало на другото -внимавай, стъбичка- чка- чка- чка....